Иво Христов:
1. Ако прогнозите за предстоящите президентски и местни избори потвърдят тенденциите за задълбочаваща се доминация на ГЕРБ, ще може ли да се каже, че България навлиза в период на – макар и демократично по произхода си – безалтернативно управление?
1. А защо предпоставяте властта у нас като „демократична по произхода си”? Изборите само подпечатват сертификата за „демократичност”, но близък поглед развенчава постановката. Имаме близо 700 000 фантоми в избирателните списъци. Преобладаващата част от ромския вот се търгува. Съществува и технология за купуване на цели изборни секции. И така от години. Съществуват олигополи в медиите. Гражданското самочувствие е ниско и много работници гласуват по интифа от работодателя. При това положение властта, която и да е тя, е порочно излъчена. А управлението със сигурност ще е безалтернативно, защото алтернатива засега не се провижда, нито пък обществото демонстрира воля за съпротива, макар ропотът да е повсеместен.
2. Как ще се отрази на страната това концентриране (или консолидиране?) на властта?
2. Консолидиране щяхме да имаме при конституция като френската: ясно мнозинство и политическо единодействие на властите. В нашите условия ще имаме опасно концентриране на власти. Особен риск крие монополът върху спецслужбите, който ще получи ГЕРБ, ако превземе и президентството. Ще се увеличи натискът върху съдебната власт, но не с цел оздравяване, а с цел партийно приватизиране.
3. Какви са шансовете на опозицията да се преструктурира, да намери нов език, нови цели – да израсне - в случай, че ГЕРБ владее всички лостове на властта? Единствено на грешки в управлението ли може да разчита тя?
3. Ако разчиташе на грешки, опозицията щеше вече да е съборила Борисов и ко. Но й липсва енергия, доверие и алтернативен проект. Опозицията днес е механичен сбор от дискредитирани политици. Оптимистичният сценарий е изборите да отприщят процесите вляво и да доведат до преформатиране на българската левица. Тук олигархията е един ход пред гражданството и ще търси то да стане под егидата на Първанов. Това е глух коловоз. Оптимистичният сценарий е да се федерират разните автентично леви каузи: потребителски, образователни, социални, интеграционни, екологични, и да се изработи обща алтернатива с нови лидери, нови послания и мрежова структура. Но елитът на БСП ще брани комфорта на сегашната си хегемония вляво. Освен това, лявата алтернатива ще се зловиди на бизнеса и може да се състои само при масивна обществена подкрепа. Ако поражението не отрезви избирателите на БСП и те продължат безкритичната си подкрепа за „Позитано”, ГЕРБ може да разчита на втори мандат. Вдясно от ГЕРБ има само пустота и опасен национализъм.
Ако ГЕРБ злоупотреби с концентрацията на власт, ще стане очевидна и необходимостта от нова конституция, която да тури край на партокрацията с нова, преимуществено мажоритарна избирателна система и да избистри отговорността на съдебната власт и прокуратурата.
4. Кои биха били ограничителите във вътрешен и международен план на едно чисто волунтаристко управление (ако приемем, че управлението на ГЕРБ е такова)?
4. ЕС се бори за оцеляване и ще е благодарен, ако България съхранява някаква стабилност, независимо от цената, която ще плащат гражданите й. САЩ и Русия противоборстват в българската енергетика (АЕЦ, Южен поток, шистов газ) и са фактори на нестабилност, които притискат Борисов от две страни. Тяхното неудовлетворение е и основната заплаха пред ГЕРБ, защото те притежават лостове за дестабилизация на властта с наближаването на следващите парламентарни избори. Основен съюзник на Борисов във вътрешен план е логиката „стой зло, да не дойде по-зло” и традиционната българска инертност. А ограничител може да бъде само активното гражданско общество и страхът от видима алтернатива, но засега такава няма.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
