Едвин Сугарев:
1. Ако прогнозите за предстоящите президентски и местни избори потвърдят тенденциите за задълбочаваща се доминация на ГЕРБ, ще може ли да се каже, че България навлиза в период на – макар и демократично по произхода си – безалтернативно управление?
1. Според мен, не. Навлизаме в периода, в който поредното глупаво и родено от българското отчаяние правителство ще доизкара мандата си. Ако реалната демокрация отмира, то това се дължи не на последно място на изгубената вяра, че хората са способни да поставят на място самозабравилия се властник. Някога тази вяра предизвикваше предсрочни избори. Сега времето на предсрочните избори отмина. Хората не искат вече да коригират властта, достатъчно им е да мърморят под мустак срещу нея – но иначе им е уютно, че има кой да ги води – все едно накъде. Освен това, нямат избор: няма кого да изберат на мястото на сега управляващите. Опозиция на практика няма. Има едни снишили се играчи, които чакат да им се подаде топката на властта – но знаят, че трябва да мине време, защото много са се олели. Не е много ясно колко дълго ще трябва да чакат. Вероятно, докато партньорите им, които сега разиграват топката, се олеят повече и от тях. И там е трагедията – всъщност, реална конкуренция на идеи и политики няма, ляво и дясно – също. Има единна в своя цинизъм властова каста, която си разпределя темпорални периметри от управлението на страната. Освен това, не трябва да се забравя, че в лицето на Бойко Борисов ошашавеният и чалгисан български народ избра своето отелесено символ-верую, а също и своето възмездие за тези с брадите, очилцата и купешките думици, дето го управляваха досега. Демокрацията той лесно ще прежали, но от възмездяващия “ентелегентите” бащица трудно ще се откаже.
2. Как ще се отрази на страната това концентриране (или консолидиране?) на властта?
2. Ще се отрази зле. По тези географски ширини всяка концентрация на власт се отразява зле. Развращава.
3. Какви са шансовете на опозицията да се преструктурира, да намери нов език, нови цели – да израсне - в случай, че ГЕРБ владее всички лостове на властта? Единствено на грешки в управлението ли може да разчита тя?
3. Опозиция няма. БСП и ДПС не са такава. Те са резервният отбор на чалга-политиката, който чака на скамейката с надеждата да се включи следващото полувреме. Тъй наречената “традиционна десница” се е вкопчила със зъби и нокти в статуса си на рудиментарно оцеляваща. Нищо от това, което виждаме, не може и не трябва да се преструктурира. Трябва да се почне от кота нула с хора, чието минало не дрънчи подире им като тенекии, вързани на опашката на куче.
4. Кои биха били ограничителите във вътрешен и международен план на едно чисто волунтаристко управление (ако приемем, че управлението на ГЕРБ е такова)?
4. ГЕРБ не е просто волунтаристко управление или нещо като мека диктатура. ГЕРБ е жаждата на хората за промяна, яхната от поредния простак. Тъкмо голямата ножица между нормалност и налудност е проклятието на тази партия. В ГЕРБ, например, има достойни за уважение министри, които съвестно си вършат работата, редом с някакви типове, които като че ли са слезли от страниците на Илф и Петров – някакви Боковци, Цецовци, Цецки, Веждита и кудкудякащи наоколо тьотки. Последните вдигат олелия и се тупат в гърдите по бай Ганьовски маниер, а първите си слагат тапи в ушите и се мъчат да свършат нещо полезно, въпреки олелията. Въпросът е кой е босът в цялата тази хавра. Босът е Бойко Борисов и в това отношение нищо не може да се направи. Нулева е надеждата някой отвън да ни реши проблема. Ще се подхилкват и ще ни гледат сеира, но иначе ще си го кътат – поради крехките европейски баланси между лявото и дясното. Е, ако съвсем се разпаше, лекичко ще му свият сармите. Та, както се казва – това е положението. И такова ще бъде, докато всеки се спасява поединично.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
