Ивайло Дичев:
Добре известно е, че истинското майсторство на политиката е в това да забавя, да разтяга времето в процедури, да отклонява нетърпението на хората, които искат незабавно да се решат проблемите им. На пръв поглед това прилича на цинична манипулация и вероятно е точно такава. Но ако помислите, няма как иначе да се спечели време за реалното решение на обществените проблеми, с които трябва да се захващаме един по един и в някакъв ред. Който е гледал дете, знае, че такава е основната техника на майките – пренасочват емоцията на децата към някакви по-следващи моменти, когато първо ще стане едно, после друго, накрая трето. В тази перспектива властта винаги е разочароваща емоционално, защото винаги отлага. Можем да я приемем само ретроспективно, преценявайки рационално дали все пак е свършила нещо.
Обратът, който донесе новият световен и медиен ред, беше възвестен от Куийн в симптоматичната 1989 година с припева: Iwantitall, andIwantitnow. Чакането, отлагането, самодисциплинирането загубиха всякаква легитимност. Гражданите искат нещата да се случват веднага и незабавно; и понеже всяко градивно усилие иска време, резултатът е, че гражданската енергия започна да придобива все по-деструктивен характер. Незабавно и веднага можеш да се възмутиш, да наругаеш, да счупиш, но не да разбереш, да организираш, да поправиш. Новата медийна среда, в която множащи се комерсиални медии, които се борят за аудитория, са сдвоени от виртуалните мрежи на хоризонтална, мигновена и съвършено безконтролна комуникация, усили тази тенденция неимоверно. Публичният живот се превърна в серия от скандали, които припламват внезапно, нажежават страстите до критична точка, после угасват и биват тотално изтрити от новия медиен сюжет.
Неопопулизмът на г-н Борисов яхна тази световна тенденция. Успехът му у нас до голяма степен се дължеше и на надигналата се омраза към интелигенцията, която хората държат отговорна за грабежа, наричан преход. Впрочем, самата ГЕРБ доста помогна за подкопаването на интелигенцията с атаките срещу учени, културни дейци, лекари, съдии, социолози и тъй нататък, но успехът на операцията нямаше да е така голям, ако процесът на делегитимиране не беше вече започнал.
Интелигенцията е призвана да помни и припомня – отървете се от нея и вече нищо не може да спре медийните цунамита, които промиват мозъците. Гениалната интуиция на Борисов беше в това да разбере, че политиката вече не служи за друго, освен да извиква емоции на момента. Каквото и да свършиш за държавата, утре хората пак ще бъдат възмутени от властта, защото социалното време се е разпаднало на мигове емоционално настояще. Значи, наместо да губиш време да управляваш, най-добре да се научиш да насочваш възмущението срещу престъпната опозиция, срещу западащата Европа, та дори – срещу своите собствени хора, които от време на време опират пешкира, за да се създадат на публиката хубави злоради усещания. Този стил на управление пренася центъра на тежестта в анонса, а когато дойде време за равносметка, друг анонс измества вниманието в съвсем различна посока. При него се откриват парчета от магистрали, които водят от едно задръстване до друго, започват се пенсионни реформи, които се оставят за следващото правителство, откриват се музеи без куратори и концепция, арестуват се показно хора, които после лошите съдии пускат, изобличават се богаташи от вертолети и тъй нататък.
Самият хаотичен начин на действие създава, колкото и парадоксално да е, доверие. Ако по определение не можеш да търпиш никаква политическа власт, най-добре тя непрекъснато да се самообезсмисля. Дянков казва едно сутринта, друго на обед, трето вечерта – ами значи борят се с проблемите, реагират на обстановката. Твърде систематични правителства от типа на Костовото незабавно пораждат конспиративни теории (няма град в България, където да не са ми казали под секрет, че ей онзи хотел е на Иван Костов). Обратно, лутането, непрекъснатите противоречия внушават доверие към ГЕРБ.
В центъра на властта стои човек като нас – спортистче, малко гамен, с разбираем за хората народен език. С него публиката може да се идентифицира точно така, както с водещия на ТВ ток-шоу, който, за разлика от събеседниците си, няма специални познания и с наивността си служи за това да насочва погледа и любопитството ни. Наоколо са разни специалисти, някои префърцунени, други прости, някои мразени от левите, други - от десните, някои честни, други съмнителни. Някак имаш чувството, че властта е събрала представителна извадка на обществото ни. Е, как тогава да й противопоставим нещо? На нула идеология не можеш да опонираш нито отляво, нито отдясно, социологическата извадка можеш да замениш само с извадка от някакво друго общество. Г-н Борисов (както и неговите ипостаси Плевнелиев, Фандъкова...) успя да персонализира статуквото, всяко отклонение от което вече изисква усилие и специални политически стратегии. Той е въплъщение на здравия разум – тука е така, най-добре властта да не управлява много-много, да се снишим, докато мине световната криза. По-малко данъци, по-малко преразпределение, да слушаме американците и ако можем, да кярим нещо от ЕС. Само руските проекти май противоречат на този политически минимализъм и може би тъкмо около тях има най-голямо полит-напрежение.
Във време на световни катаклизми, а вече и на вътрешни расови вълнения, подобен политически минимализъм като че ли допада на българските граждани. И без това повечето хора нищо не чакат от държавата, а ако разочарованието от всяка власт е станало основополагаща обществена нагласа, най-добрата власт е тази, която най-малко съществува. Оттук до изборната стратегия крачката е само една. Г-н Плевнелиев заявява, че не е политик, не взима отношение по въпроси, които обикновено касаят държавния глава у нас, появява се в клипове без хора, избягва камерата, с една дума – един симпатичен аутист, който няма да пречи на никого и най-вече на бате Бойко. Г-жа Фандъкова – нулева визия за града и дори отказва да участва в дебати, от което съдим, че няма да притесни нито паркиращите по тротоарите, нито скитащите кучета, нито неизмазващите фасадите си. Да не говорим за някакви по-радикални преустройства на града. От време на време ще се появява до съответния министър за поредната сценография на позитивни емоции и всичко ще си върви по старому. Всеки друг кмет ще е по-лош, защото ще се опитва да управлява повече, а тъкмо това не иска публиката.
Ако всинца са маскари, то най-добре всичко да си остане по старому. Ето ви абсурдът. „Искам всичко и го искам сега”, но ще получа едно незабавно нищо.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 20.10.2011 20:02
Уау ужасс
Уау ужасс
От: Mark watson
Дичев вериятно е бил в доста странно състояние докато е редил горното. Коровата недостатъчност е осезателна.
Изглежда че примитивът ББ е яхнал някаква тенденция и се е заел да делигитимира ентелегнцията. При това с атаки. Неподозирйки че ентелегенцията е свещенна ББ се опитва да върне на държавата придърпаното от учени и културни дейци. А пък лекари и съдии, ако че стопанисват най-корумпираните системи самневинни до припадък. В демократичните общества ентелегенция няма. Ентелегенцията е от предмодерните ощества, когато хора прочечи малко повече книги са обяснявали нещата на не прочелите. Проблемът на Дичев е в неолиберализма а не в неопумпализма.
Притеснявам се за Дичев. Преди време блестеше с интелект и словесност. Къде ли ги е забравил?.
Изглежда че примитивът ББ е яхнал някаква тенденция и се е заел да делигитимира ентелегнцията. При това с атаки. Неподозирйки че ентелегенцията е свещенна ББ се опитва да върне на държавата придърпаното от учени и културни дейци. А пък лекари и съдии, ако че стопанисват най-корумпираните системи самневинни до припадък. В демократичните общества ентелегенция няма. Ентелегенцията е от предмодерните ощества, когато хора прочечи малко повече книги са обяснявали нещата на не прочелите. Проблемът на Дичев е в неолиберализма а не в неопумпализма.
Притеснявам се за Дичев. Преди време блестеше с интелект и словесност. Къде ли ги е забравил?.
