Какво ще стане след изборите?
1. Ако прогнозите за предстоящите президентски и местни избори потвърдят тенденциите за задълбочаваща се доминация на ГЕРБ, ще може ли да се каже, че България навлиза в период на – макар и демократично по произхода си – безалтернативно управление?
2. Как ще се отрази на страната това концентриране (или консолидиране?) на властта?
3. Какви са шансовете на опозицията да се преструктурира, да намери нов език, нови цели – да израсне - в случай, че ГЕРБ владее всички лостове на властта? Единствено на грешки в управлението ли може да разчита тя?
4. Кои биха били ограничителите във вътрешен и международен план на едно чисто волунтаристко управление (ако приемем, че управлението на ГЕРБ е такова)?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
2 - 21.10.2011 14:55
От: Камен Костов
4. Управлението на ГЕРБ в никакъв случай не е волунтаристично, макар много хора да искат да го изкарат такова. Волунтаризмът е действително реакционно течение, характерно за диктатурите, от които светът постепенно се отървава. Бъдещето на цивилизования свят е свързано с науката за управление, която се нарича кибернетика и е доказала правотата си. Много хора, обаче, бъркат кибернетиката с компютърните науки, дори неизвестно защо наричат интернет-пространството кибер-пространство. Кибернетиката възниква като наука след появата на едноименната книга на Норберт Винер. Той е математик, но е контактувал с професори от Калифорнийския университет с най-различни специалности. Направило му е впечатление, че говорейки всеки за своята област, в отделните области има нещо общо и на тази основа формулира принципите на автоматичното регулиране и управление. С други думи, той установява, че светът се саморегулира и самоуправлява. Може да се направи изводът, че човешкото общество също се саморегулира и самоуправлява, но вследствие на залитания на определени личности намирането на подходящите форми за управление се проточва твърде дълго във времето и при твърде висока цена. В крайна сметка се разчита на интуицията и на метода на пробите и грешките, който метод също е част от методите в кибернетиката.
За препоръчване е да се напише наръчник по кибернетика за политици, където всички тези принципи на управление да бъдат описани, а за професионално управление на сложни обществени обекти трябва да има специалност в съответните висши учебни заведения, която да дава необходимата тясна специализация за професионалисти.
инж. Васил Сапунджиев
Камен Костов
За препоръчване е да се напише наръчник по кибернетика за политици, където всички тези принципи на управление да бъдат описани, а за професионално управление на сложни обществени обекти трябва да има специалност в съответните висши учебни заведения, която да дава необходимата тясна специализация за професионалисти.
инж. Васил Сапунджиев
Камен Костов
1 - 21.10.2011 14:54
От: Камен Костов
1. Тук не става въпрос за доминация на ГЕРБ, а по-скоро за отговорно управление и в близко бъдеще трябва да се очакват алтернативи на такова отговорно управление. Досегашната политика по време на прехода в идеологически смисъл може да се охарактеризира като поплювковска политика, където основна задача на политическите “противници” беше да се плюят взаимно. В бъдеще трябва да се появят големи леви, десни и центристки управляващи субекти.
2. Кой си въобразява, че става въпрос за концентриране на властта? Някой беше казал, че колективната отговорност води до безотговорност! Бойко Борисов е избран с временен мандат за четири години. През тези четири години той правилно поема цялата отговорност, но демокрацията ще даде мандат след този срок на друг и той също трябва да поеме своята отговорност персонално. Правителства като това на Станишев не бива повече да се повтарят, защото там не се знаеше кой носи отговорността. При правителството на Симеон се знаеше, но той пък нямаше сили да я носи, докато управлението на Костов беше изцяло тоталитарно. Бойко Борисов все пак разчита на екипа, с който работи и макар че винаги завършва с «аз», това е резултат от малко или повече задълбочено обсъждане от целия екип. Естествено, и тук има какво още да се желае. В крайна сметка в учебниците по история ще пише за периода на управление на Бойко Борисов, а не на Симеон Дянков, Трайчо Трайков и т.н.
3. Опозицията няма шанс да се преструктурира. Партийният модел на прехода трябва да преструктурира. По време на него нито лявото беше ляво, нито дясното – дясно. Левите трябва да са хората на наемния труд, а десните – работодателите. Какви са тези “леви” работодатели и “десни”, които треперят за заплатата си?! Под дясно досега се разбираше единствено антикомунизмът, докато в демократичния свят десните създават работни места! Партийният модел трябва да се промени в съответствие с тези принципи. Като се започне от ляво на дясно, трябва да се формират следните политически структури. Крайно в ляво стои лумпенпролетариатът. Това са хора, които искат да отнемат богатствата на успелите и да изконсумират всичко. Следващите в хронологията са социалистите, които представляват трудовите хора, но тези от тях, които не проявяват лична инициатива, а изпълняват указанията на работодателите качествено и в срок. Те разчитат на работна заплата в съответствие с резултатите от труда си. В ляво от центъра са социалдемократите. Това са висококвалифицираните специалисти, хората със свободни професии и едноличните бизнесмени, които лично участват в трудовия процес и не са работодатели – конструктори, технолози, ръководители в производствени звена, занаятчии, адвокати, писатели, художници и пр. В дясно от центъра са същите като социалдемократите, но имат вече придобита собственост и наети помощници, на които плащат заплати. Те лично участват в трудовия процес или са предприемачи.
Типично десните би трябвало да са хората на едрия бизнес, които не участват пряко в трудовия процес, но се занимават пряко със стратегията в тяхното производство или управлението на фирмите (банкери, управители на търговски вериги с акционерно участие, крупни индустриалци, крупни фермери и т.н.).
Крайно десните са огледален образ на лумпенпролетариата, като общото между тях е стремежът да управляват чрез насилие, а разликата е, че това го правят в името на частната собственост и правото на по-силния да оцелява (законът на джунглата).
По този начин трябва да се преструктурира политическото пространство, за да тръгне България по нов път. Разбира се, крайно лявото и крайно дясното са нежелани като явления, но, така или иначе, има хора с подобни нагласи, на които не може да се отрече правото на съществуване. Въпросът е те да не създават проблеми на обществото и за това следва да бъде ангажирано законодателството.
2. Кой си въобразява, че става въпрос за концентриране на властта? Някой беше казал, че колективната отговорност води до безотговорност! Бойко Борисов е избран с временен мандат за четири години. През тези четири години той правилно поема цялата отговорност, но демокрацията ще даде мандат след този срок на друг и той също трябва да поеме своята отговорност персонално. Правителства като това на Станишев не бива повече да се повтарят, защото там не се знаеше кой носи отговорността. При правителството на Симеон се знаеше, но той пък нямаше сили да я носи, докато управлението на Костов беше изцяло тоталитарно. Бойко Борисов все пак разчита на екипа, с който работи и макар че винаги завършва с «аз», това е резултат от малко или повече задълбочено обсъждане от целия екип. Естествено, и тук има какво още да се желае. В крайна сметка в учебниците по история ще пише за периода на управление на Бойко Борисов, а не на Симеон Дянков, Трайчо Трайков и т.н.
3. Опозицията няма шанс да се преструктурира. Партийният модел на прехода трябва да преструктурира. По време на него нито лявото беше ляво, нито дясното – дясно. Левите трябва да са хората на наемния труд, а десните – работодателите. Какви са тези “леви” работодатели и “десни”, които треперят за заплатата си?! Под дясно досега се разбираше единствено антикомунизмът, докато в демократичния свят десните създават работни места! Партийният модел трябва да се промени в съответствие с тези принципи. Като се започне от ляво на дясно, трябва да се формират следните политически структури. Крайно в ляво стои лумпенпролетариатът. Това са хора, които искат да отнемат богатствата на успелите и да изконсумират всичко. Следващите в хронологията са социалистите, които представляват трудовите хора, но тези от тях, които не проявяват лична инициатива, а изпълняват указанията на работодателите качествено и в срок. Те разчитат на работна заплата в съответствие с резултатите от труда си. В ляво от центъра са социалдемократите. Това са висококвалифицираните специалисти, хората със свободни професии и едноличните бизнесмени, които лично участват в трудовия процес и не са работодатели – конструктори, технолози, ръководители в производствени звена, занаятчии, адвокати, писатели, художници и пр. В дясно от центъра са същите като социалдемократите, но имат вече придобита собственост и наети помощници, на които плащат заплати. Те лично участват в трудовия процес или са предприемачи.
Типично десните би трябвало да са хората на едрия бизнес, които не участват пряко в трудовия процес, но се занимават пряко със стратегията в тяхното производство или управлението на фирмите (банкери, управители на търговски вериги с акционерно участие, крупни индустриалци, крупни фермери и т.н.).
Крайно десните са огледален образ на лумпенпролетариата, като общото между тях е стремежът да управляват чрез насилие, а разликата е, че това го правят в името на частната собственост и правото на по-силния да оцелява (законът на джунглата).
По този начин трябва да се преструктурира политическото пространство, за да тръгне България по нов път. Разбира се, крайно лявото и крайно дясното са нежелани като явления, но, така или иначе, има хора с подобни нагласи, на които не може да се отрече правото на съществуване. Въпросът е те да не създават проблеми на обществото и за това следва да бъде ангажирано законодателството.
