Антоний Тодоров:
1. Ако прогнозите за предстоящите президентски и местни избори потвърдят тенденциите за задълбочаваща се доминация на ГЕРБ, ще може ли да се каже, че България навлиза в период на – макар и демократично по произхода си – безалтернативно управление?
1. Не, защото то едва ли ще продължи повече от две години – до редовните парламентарни избори. Всъщност, не сме сигурни дали наистина има засилване или разширяване на доминацията на ГЕРБ. Много социолози споделят, че все повече хора при социологическите анкети посочват ГЕРБ като предпочитана партия, защото просто не желаят да декларират друго поради страх от евентуални неприятности. Това засега са единични случаи, но, според мен, симптоматични за една „спирала на мълчанието” преди изборите, нещо като проява на деклариран конформизъм по отношение на обявената за доминираща партия. Но по-скоро вървим към един модел на една доминираща партия, съпътствана от една раздробена опозиция. Това е моделът от 2001 г. насам. Рискът е, че все по-често победилата партия е нова, наскоро формирана, при което приемствеността в някои основни политики винаги се поставя под въпрос. Рискът е, че винаги обществото иска нещата да започнат отначало, „системата да се рестартира” безкрай.
2. Как ще се отрази на страната това концентриране (или консолидиране?) на властта?
2. Такава концентрация на всички властови позиции (парламент, правителство, президент и Конституционен съд) имаше след 1989 г. веднъж, при управлението на правителството на Иван Костов (1997-2001). Но СДС от онова време не е същата партия като ГЕРБ сега. СДС беше гражданска партия и тази концентрация на власт, макар впоследствие да беше наказана от избирателите през 2001 г., не беше толкова опасна. В една гражданска партия винаги има достатъчно силни тенденции на ограничаване и контролиране на ръководството. В ГЕРБ има силна авторитарна тенденция, дори авторитарна култура. Там всичко се случва след решението на последната инстанция и никой в партията не би и помислил да оспори лидерството на Бойко Борисов. Затова такава концентрация на властта може да подхрани истински авторитарен завой, политика, която не се съобразява много с ограниченията, които налагат на изпълнителната власт правата на човека. Дори лидерът да е добронамерен, ако всяко решение опира до него, авторитаризмът е налице.
3. Какви са шансовете на опозицията да се преструктурира, да намери нов език, нови цели – да израсне - в случай, че ГЕРБ владее всички лостове на властта? Единствено на грешки в управлението ли може да разчита тя?
3. Опозицията е, първо, разнородна. Да се обедини, не може в никакъв случай да се очаква, дори и при явна опасност от авторитарен завой. Това е лошо, защото не изглежда да са преодолени разбиранията за врага от времето на двуполюсния модел. Лидерите на десните нееднократно заявиха сега, че основен техен противник си остава БСП, въпреки че е все по-очевидно, че основен техен съперник, защо не и противник, е именно ГЕРБ. Техните избиратели отиват към ГЕРБ, не към БСП. Ако им се наложи да си потърсят съюзник срещу авторитарните тенденции, може да се окаже, че най-приемлива е БСП. Колкото до БСП, тя също не си представя сините като съюзник, а в определени случаи ще трябва да може да го направи. Засега, за съжаление, опозицията разчита най-вече на грешка на ГЕРБ. Колкото до преструктуриране на сегашната опозиция, малко вероятно е това да се случи скоро. По-вероятно е това да стане в навечерието или дори след следващите парламентарни избори, които са след две години, ако не се случи нещо извънредно. Възможна е, обаче, появата на нова либерално-центристка партия на основата на поддръжниците на Меглена Кунева. Възможна е нова лява формула, движение, което не изолира, а по-скоро абсорбира, включва като съставна част БСП. В дясно, обаче, не се очертава очакване за преструктуриране, освен ако опасността от политическа маргинализация не накара сините да се обединят на принципа „или всички заедно, или никой поотделно”.
4. Кои биха били ограничителите във вътрешен и международен план на едно чисто волунтаристко управление (ако приемем, че управлението на ГЕРБ е такова)?
4. Бих дал пример с правителството на Берлускони в Италия – ЕС донякъде е ограничител на произволни решения, но не във всички случаи. Все пак, България е от новите членки на ЕС и тук натискът от страна на Европа със сигурност ще е по-ефикасен, отколкото в Италия. С ГЕРБ проблемът не е във волунтаризма, а в непредвидимостта. Никога не може да се знае какво трябва да се направи, за да накарате правителството да постъпи по един или друг начин. Министрите често са бламирани от министър-председателя, а той, също често, е склонен да променя позицията си. Опасността, според мен, е не в произволните решения, а в известен авторитарен уклон, в представата, че нещата, каквито и да са те, трябва да се решат със сила.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
