Български  |  English

Ружа Маринска:

 
1. Кои са най-силните изложби на 2016 за София и страната и защо?
Бих уточнила, че класацията не може да се прави по една рубрика. Изложбите са от различен тип и всяка заслужава да бъде оценявана по своите собствени параметри.
а) Имаме авторски изложби на съвременни художници, при които основният критерий е качеството на представените творби, естествено подкрепено от галерията и куратора. Тук също се налага да разграничаваме варианти: ретроспективни експозиции – равносметка за изминат път, и такива, които са израз на актуални търсения.
б) Други изложби са с исторически профил. Те показват страници от нашето художествено наследство. Тук на преден план излиза изкуствоведът, автор на проекта и неговата позиция.
в) Особено място заемат изложби, при които кураторът предлага и защитава своя концепция за проблем или период от развитието на изкуството.
За изминалата 2016 година бих отбелязала следните изложби в посочените рубрики:
а) Николай Майсторов – по 100 сонета любовна лирика на Пабло Неруда; Надежда Кутева – „Песента на цветовете”; Игнат Игнатов; Феникс Върбанов – това са персонални изложби, организирани от СБХ. Други самостоятелни – Андрей Даниел (галерия „Нюанс”), Веселин Начев (галерия „Стубел”), Атанас Хранов (галерия „Ракурси”), Греди Асса (галерия „Контраст”), Венцислав Занков – „Последните граждани на Кале” (Нов български университет).
От представителните ретроспективи бих посочила Зиятин Нуриев (СГХГ), Сашо Стоицов, Иван Б. Иванов и Димитър Казаков – Нерон (НГ). Имам наблюдения главно върху столичните галерии, но все пак бих споменала и изложбата, организирана от ХГ Кюстендил, на Стефан Десподов, която заслужава да бъде показана и в София.
Тук ми се иска да обърна внимание и на изложбата „Явления и изкушения” на Павел Койчев в парковата среда край София, която, въпреки отдалечеността си, имаше голям обществен резонанс.
б) Изложбата по случай 110 години от рождението на Цанко Лавренов в СГХГ, юбилейната изложба „Романтикът Димитър Добрович” по случай 200-годишнината от рождението на художника, организирана от Центъра за българо-европейски културни диалози на НБУ в НГ, изложбата „Георги Велчев – класик на морския пейзаж”, уредена от ХГ Варна в НГ. Историческа стойност имаше и изложбата „Евгени Клинчаров – Преоткриване” в НГ.
Силно впечатление оставиха и две фотографски изложби – „Крум Савов – Места и лица от Родопите и Беломорието” (галерия „Средец”) и „Катедра 22” (СБХ).
в) Изложбата „Форми на съпротива” в СГХГ, която с основание предизвика публичен дебат.
Събитие беше изложбата „Живопис – избрано” от колекцията на Светлин Русев, показваща шедьоври на българското изкуство в галерия „Средец”.
2. Кои са изложбите/арт събитията, предизвикали най-негативни реакции?
 Виж отговора на въпрос 4.
 
3. Бихте ли отличили галерия за изложбената й политика и защо?
През последните години със свой облик се наложиха галериите „Ракурси”, „Арт алея”, „Арте”. С амбиция навлизат новите „Стубел” и „Контраст”. Своя профил търси галерия „Нирвана”.
 
4. Кои са най-важните дискусионни теми в полето на изкуството, възникнали през 2016?
А има ли дискусионно поле изобщо? Социалните мрежи и фейсбук не могат да заменят отговорните, аргументирани и публично огласени възгледи. Убедена съм, че споменатите от мен изложби, както и тези, които ще откроят други колеги, са художествен продукт, който заслужава сериозен професионален анализ и коментар.
 


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”