Кирил Василев:
1. Кои са най-силните изложби на 2016 за София и страната и защо?
Подборът е от изложбите, които съм имал възможност да видя:
Сашо Стоицов - „Пробив”, НГ, куратор Мария Василева; Георги Ружев - „Пантеон”, ИСИ; Станислав Памукчиев - „Преминаване”, НГ, куратор Надежда Джакова; Зиятин Нуриев - ретроспектива, СГХГ, куратор: Красимир Илиев, Цанко Лавренов - „Между модерното и канона”, СГХГ, куратори: Анелия Николаева, Станислава Николова; „Романтикът Димитър Добрович”, НБУ, НГ, куратор Ружа Маринска; „Георги Велчев (1891 – 1955) Класик на морския пейзаж”, ХГ Варна, НГ, куратори: Боян Боев и Румен Серафимов.
2. Кои са изложбите/арт събитията, предизвикали най-негативни реакции?
Отстраняването на Мария Василева от Националната галерия. Скандалът с паметника на ген. Колев в Добрич.
3. Бихте ли отличили галерия за изложбената й политика и защо?
СГХГ – добър баланс между интереса към миналото и интереса към настоящето на изкуството; акцент върху изложби, изследващи травматични зони от историята на българското изкуство и култура; отваряне към „непрофесионалисти”, които да работят с колекцията на галерията.
Галерия „Сариев” – единствената частна галерия в България, изцяло ангажирана със съвременно изкуство; много внимателен подбор на автори и куратори; безпрецедентно усилие да налага български автори в чужбина.
4. Кои са най-важните дискусионни теми в полето на изкуството, възникнали през 2016?
Важната тема, която се появи през 2016 г., е тази за поведението на българските художници по време на комунистическия режим; за идеологическия натиск върху тях и за начина, по който те реагират на него. Тази тема възникна около изложбата „Форми на съпротива” в СГХГ, куратор Красимир Илиев. Тя има много аспекти и е болезнена, но същинският дебат по нея предстои.
Другите две теми, които ще посоча, не са от миналата година, но бяха дискутирани широко и през 2016 г:
- антиполитиката на държавата, но и на местните власти по отношение на опазването на културното наследство;
- националистическият кич, който постепенно залива градовете ни под формата на светещи и пеещи паметници на видни българи.
Много повече са темите, които останаха необсъждани. Например:
- през 2017 г. съвременното българско изкуство отново ще отсъства от световни арт форуми като Документа и Венецианското биенале;
- хората, които са ангажирани с изкуството в качеството си на артисти, куратори, изкуствоведи, галеристи, критици и т.н., продължават да са напълно неспособни да се самоорганизират за защита на своите професионални интереси.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
