Вера Млечевска:
1. Кои са най-силните изложби на 2016 за София и страната и защо?
2. Кои са изложбите/арт събитията, предизвикали най-негативни реакции?
3. Бихте ли отличили галерия за изложбената й политика и защо?
4. Кои са най-важните дискусионни теми в полето на изкуството, възникнали през 2016?
Особено важно събитие, което косвено имаше връзка с България, са “Плаващи кейове” на Кристо и Жан-Клод в Италия. Много наши сънародници пътуваха, за да видят проекта, той има символично значение, както и самият Кристо. Неговата съдба и творчество генерират митологии още от времето, когато малцина българи са виждали и познавали неговото творчество. Интересно е също как “кейовете” бяха отразени извън артистичните среди. От една страна, като „проектът на един световно известен българин”, което е следствие на популярното убеждение, че “ние сме по принцип качествени хора с несправедлива съдба”; от друга, като проект на българин, който не принадлежи на България.
Като цяло, в страната ни не са се случвали проекти с изключително значение, каквито да не е имало през предходните години. Това, което се откроява в художествения живот, са по-скоро тенденции, а не конкретни събития. Например, направиха се няколко ретроспективни изложби, доста различни като кураторски подход, като изложбата на група “Ръб”, изложбата на Сашо Стоицов, изложбата на Георги Ружев и изложбата на “Изксутво в действие”. Макар че се случиха без връзка една с друга, тези изложби припомнят необходимостта от историзиране на съвременното изкуство.
Важна като намерение беше изложбата “Форми на съпротива” в Софийска градска галерия, макар че по-скоро извади на яве травматичните моменти в живота на художниците по време на комунистическия режим, отколкото да разкри съществуването на действаща съпротива.
Особено негативна тенденция за културните среди е освобождаването на куратора Мария Василева от НХГ заради изразено мнение в публична медия. Хора с институционалния опит на Мария Василева би трябвало да бъдат търсени и канени, за да допринесат за развитието на държавните културни институции, а не дебнати.
Случаят открито показа колко зависима е позицията на работещите в културния сектор от политическата конюнктура. Зависимост, която вероятно може да обясни и слабото взаимодействие на много от институциите с външни за тях организации, структури и творци, слабия международен обмен и почти отсъстващия образователен елемент от тяхната културна политика.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
