Отражение на времето ни
Нека разграничим саркозизма като начин на действие и Никола Саркози като персонаж, двете не съвпадат изцяло. Тук важен е саркозизмът, а резултатът от него е плодотворен. О, да!
По основното обвинение, отправяно към Саркози: че не е успял да живее по правилата на президентската функция, по-скоро трябва да му се благодари, че е накърнил президентския монархизъм. Жак Ширак бе последният владетел, а Саркози бе първият модерен; саркозизмът идва от нашето време, времето на мобилния телефон, а не на перото. Можем, разбира се, да мразим тази популистка промяна в президентската функция, но тя отразява нашата епоха.
Да отхвърляме саркозизма по тази причина е все едно да не обичаме времето си (което е разрешено, разбира се). От нашето време идва саркозисткото престъпване през старите партийно-партизански линии и през монополизирането на постовете от стари бели мъже. Да назначиш на ключови постове социалисти и жени, произлезли от емиграцията, това бе една саркозистка революция – правителството и висшите обществени длъжности започват да приличат на цялото общество – такова, каквото е.
Едно връщане на държавата назад – да стане тя отново партизанска, етническа, сексистка и геронтократична - след саркозизма ще бъде вероятно немислимо, невъзможно. Кой държавен глава в бъдеще би се осмелил да изолира един френски арабин в управлението на имиграцията или една жена в социалното подпомагане?
Тоест, саркозизмът допринесе за демократизация на властта и на тези, които я упражняват. Правото, което бе дадено на французите, живеещи извън Франция, за първи път да избират свои депутати в Националното събрание, е също знаково. Това може би беше политическа маневра, но в същото време е и признание за едно много важно развитие. Нацията вече не съвпада с границите: Франция не е вече география, а мисловна територия, тя е там, където живеят французи.
На този апология на интернационализацията на Франция ще ни противопоставят отвратителното отношение към ромите и абсолютно шокиращите разисквания върху ислямизацията на френското общество. Да, но отвъд тези кампанийни изблици, саркозизмът е и потвърждаване на правовата държава срещу предишни отстъпления в зоните на беззаконието: колкото по-разнообразно става едно общество, толкова повече съвместното съществуване на ясно очертани култури изисква респект към закона като обществен договор. Саркози разбра, че сигурността е другата страна на разнообразието.
Наблюдавахме демократизация и после модернизация, първо във висшето образование: очевидно е, че преподавателската крепост трябва да се развие по посока на автономията и конкуренцията. Саркозизмът не успя докрай, но теренът е разработен.
Наблюдавахме икономическа модернизация - разбира се, тя е само нахвърляна заради кризата, но необходимите пробиви в трудовото право са извършени: ако не го извърши, саркозизмът поне каза на висок глас, че предприемачът ще бъде признат за единствения истински двигател на икономическата динамика. Финансовата криза от 2008 г. прекъсна този освободителен порив - Никола Саркози отстъпи временно пред кейнсианската митология, която оставя след себе си винаги само дългове, а не работни места. Обаче, когато Гърция и Германия си разпределиха ролите на щуреца и мравката, те наведоха саркозизма на здравия смисъл: контрол над обществените разходи, за да се възстанови частното инвестиране.
Наблюдавахме и овладяване, и завръщане към либералните извори, каквото беше сближаването с Германия като партньор и модел, защото в икономиката именно строгостта към разходите се изплаща. Което води саркозизма към една, в крайна сметка, федерална Европа, тъй като федерацията ще гарантира логични и продуктивни икономически политики. Очевидно е, че саркозизмът не е анти-голизъм, а пост-голизъм, тъй като сме в друг век и в друго общество.
Саркозизмът е и връщането на Франция в нейното естествено пространство, то е Западът, а не някакъв трети или друг път. Станахме отново дипломатически и военни съюзници със Съединените щати. Най-накрая, отново сме на страната на правата на човека в Грузия, Либия, Сирия, Тунис, Египет и – малко повече от времето на Жак Ширак – на страната на правата на човека в Китай и Русия.
Може ли да се направи заключението, че саркозизмът е една стройна и адекватна визия за света, за Франция в света, за държавата във Франция? Без съмнение, той е само някаква наброска, първи опит нашата нация да настигне своето време и света.
Защото, поради желание да се обхванат много неща и много бързо, саркозизмът остава една чернова, отражение на нетърпението на Саркози: действието изглежда несъответно на мисълта, когато вестителят прикрива вестта. Като цяло, саркозизмът се явява една силна, неоспоримо съвременна мисъл, която търси своя автор.
Превод от френски Христо Буцев
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
