Уважаеми Министър Рашидов,
Макар и отдалеч, с огромна загриженост следя събитията в родината си - страната, която, лишавайки ме от перспектива, ме принуди да търся смислена реализация на живота си като музикант зад граница. Повярвайте ми, не съм щастлив от това, че живея далече от рода си.
Тук, в чужбина, никога не успях да обясня на колегите си как е възможно музикантите в България да живеят с възнаграждение от 350-500 лв. месечно, плащайки почти средностатистически европейски цени. A как ли ще бъде възможно това сега, когато орязвате до безобразие оркестрите в провинцията?! Кой чуждестранен импресарио, диригент или солист би поискал да се ангажира с подобни формации-инвалиди, каквито вие създавате с така наречената си "реформа". Как ще продължи да съществува например фестивал като Мартенски музикални дни в Русе, създаден и оцелял вече 50 години, след като единственият останал голям филхармоничен оркестър е на разстояние от 300 километра?! Имате ли представа какво означава това за русенци, за българската музикална култура?
Ако като министър искате да оптимизирате музикалните институти, от вас се очаква да го направите така, че да им дадете шанс да оцелеят. Ако вие сте министър, а не ликвидатор, какви механизми предлагате на частната инициатива, за да се ангажира тя с дълготрайна подкрепа на културните институции там, където държавата явно няма средства? Какво сте направили за приемане на закон за спонсорството, от който най-заинтересувани са хората, които вие би трябвало да защитавате?! Преди да отсечете дървото, посадено от хора, чиито имена са патрони на културата ни и са едно от малкото неща, с които можем да се гордеем, какво посадихте вие?
Давате ли си сметка, че ако в България най-сетне не бъде поставен като еталон поне един достойно платен оркестър, към който подрастващите таланти да се стремят, никой родител няма да окуражи детето си да се посвети на изкуството и по този начин ще унищожите и музикалните школи, и музикалните училища, че дори и консерваторията! Какво правите, за да върнете в България музиканти, високо обучени (за вас безплатно!) от чужди държави, за да се ползва България от тях и да стимулирате чрез тях конкуренцията, от която нашето поприще има крещяща нужда?
И не на последно място, не е ли срамно, г-н Министър, че една Румъния, която саркастично ни беше давана за пример като страна, докарана от Чаушеску до просешка тояга, показва политическа зрялост, духовна потребност и въпреки трудностите, предоставя 6 мил. евро, за да съхрани международния си фестивал „Джордже Енеску”. В същото време у нас все по-агресивно се налагат всякакви форми на културна деградация, а фестивали като „Мартенски музикални дни”, „Варненско лято” или „Софийски музикални седмици” трябва да се борят за оцеляването си! Нима съвременните ни политици не си задават въпроса какво ще им струва борбата с престъпността в училищата, ако продължават да унижават и дори да елиминират изкуството – най-сигурният и естествен противовес на простащината!
Уважаеми г-н Рашидов, убеден съм, че една криза изисква реакция, но също така съм убеден, че трябва да се реагира адекватно. Ако в едно семейство парите не достигат, нормалното е родителите да се ограничават, за да има за децата, а не обратното. Умолявам ви да преосмислите решението си!
Ако въпреки всичко не се чувствате способен да се противопоставите на колегите си в правителството, които със сигурност се опитват да ви притиснат финансово в ъгъла, то настоявам да си подадете оставката и направите място на някой, който е способен да запази целостта на българската култура.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
