Реформата като природно бедствие
Както знаете, аз се занимавам и с музика. Току-що се връщам от Бургас. С Рашко Младенов – също актьор - свирихме и дирижирахме в забавен концерт. На сцената на операта седяха великолепни музиканти, чувствителни, със светкавични рефлекси. Ръководеше ги Йордан Дафов - човек с особено благородство, и се усещаше колко е силна спойката между тях и между тях и него – водача... И си казах: това не става току-така, то не се случва често - такъв тон, такива тембри... То е резултат на години всекидневни натрупвания, на много положени усилия и на необясними тайни душевни движения. За кой ли път осъзнах какво чудо е създало човечеството - симфоничния оркестър! И, както ме подсети един приятел, европейската част от човечеството...
И си помислих, че само човек, който от детството си е възпитан в култ към високата музика, може да знае това. Но явно не става във всички семейства. Което си личи и от последната реформа, направена от Министерството на културата. Причините са навярно по-далеч в историята. Нашето общество не е минало през онзи период, когато в дворците аристокрацията е отглеждала оркестри, ценяла е композитори, налагала е вкус. И слугите там, и селяните наоколо още тогава са се замисляли - щом господарите харесват такава музика, значи трябва да има нещо в нея. И са предавали този респект на децата си. На нас ни липсва това време.
Реформата ми изглежда като природно бедствие, а срещу природните бедствия човек нищо не може да направи – гледа да спасява, каквото може.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
