Встрани от нормалното
Забутала се сама, встрани от нормалното и естествено развитие на европейския музикален живот и световния културен контекст, разчитаща на местни митологии и фантасмагории, опираща се на културни патерици от миналото, след дългогодишни некомпетентни и безплодни административни реорганизации, все още държавно администрираната музикална култура попадна в различни управленски маневри, капани и клопки. Естествено, това отново няма да доведе до свестен резултат, отново чиновниците отгоре до долу ще размият всичко в колективната безотговорност и България все повече ще се зарива с простотията на чалгата, блудкавата естрада или агресивния звук на наши и гостуващи престарели и мухлясали рокгрупи.
В този ред би трябвало веднъж завинаги да си дадем и сметка, че постигнатото от големите български музиканти – тук и по света, преди и сега, не е резултат на някакви дейности и мероприятия на общността, а плод на личния им талант, инициатива и предприемчивост.
Нещата са лоши и това ще ни струва много скъпо. Много, много по-скъпо във всякакъв смисъл, отколкото една навременна мощна и дългосрочна държавна програма за сериозни инвестиции в музикалната култура от европейски или американски тип. Примери и документи има достатъчно по света. При поназнайване на повече от един език, чиновниците горе и по места биха могли да се позаинтересуват от Федералния музикален проект (Federal Music Project) на администрацията на президента Рузвелт – започнат впрочем в периода на най-голямата депресия в САЩ, , или от съществуващите от десетилетия венецуелски програми “El Sistema” (FESNOJIV) на икономиста и музикант Хосе Антонио Абреу от 1975 и новата Misión Música от 2007 на Хуго Чавес, от следвоенното възстановяване на музикалния живот в Германия и и организацията му до днес, или..... Някой обаче трябва да ги попрочете.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
