След гилотината, наречена реформа
В средата на лятото, когато всички музикални институти на България, по Кодекс на труда, задължително са във ваканция (някой знае ли, че оркестрант не може да си ползва годишния отпуск през зимата, например, а само заедно с оркестъра),правителството и в частностнеговотоМинистерство на културата с постановление № 152 на Министерския съвет от 28 юли 2010 г. извърши с театралните и музикалните институти нещо, което нарече реформа. За музикалните институти в страната резултатите са следните: 3 орязани до абсолютния минимум състава (по 30-35 души), които са наречени “Симфониети” (Видин, Враца, Шумен), още 3 симфонични оркестъра вече са част от оперни институти (Русе, Пловдив, Бургас), за град Плевен никой нищо не споменава, значи там е, каквото беше; Варна се обзаведе с театрално-музикален продуцентски център, който обединява операта и театъра, а Музикалният театър “Стефан Македонски” в София и балет “Арабеск” вече са двете съставни части на Държавен музикален и балетен център – София.
Дори от птичи поглед се вижда, че в това преместване, сместване и отнемане на фигури няма никакъв принцип. Че няма нито стратегия, нито дори краткосрочна визия за развитието на симфоничната култура в България. По този начин държавата обяви, че извън столицата за симфонична музика място няма. Според правителството, европейската перспектива на България не включва бъдеще за симфоничната култура на страната.
По същото време аятолахът на Иран забрани изобщо европейската класическа музика в своята страна. Но, както се казва, всяка прилика е случайна. Просто съвпадение.
Тук публикуваме мнения на представители на българската култура във връзка с този „реформаторски” акт на Министерския съвет.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
