Има разлика между атмосферата тук и предишните ми две училища, които бяха български. Тук хората като че ли са по-широко скроени (не само учениците, а и учителският състав, както и персоналът). Ние, учениците, сякаш се стремим да учим все повече и повече, без дори да го осъзнаваме. Всичко е просто нормално. Да, понякога е по-трудно, но това също си е нормално. А именно благодарение на спокойната обстановка животът в училището допринася за изграждането ни.

 

Много съм благодарна, тъй като училището ме дaри с много обща култура, с много приятели от най-различни държави, с още един език, който добре владея - английския. Да си в такова yчилище, обаче, има и лоша страна. Постепенно забравяш майчиния си език и културата си, ставаш по-зависим от културата на американците.

 

Всеки ден, всяка минута ти се налага да работиш и общуваш с хора от цял свят, които често не споделят българските идеи и стереотипи за света. В известна степен, през очите на всяка националност всичко е по-различно – историята, науката, езикът, дори изразяването и мисленето в математиката. Да видиш, че освен твоя „правилен” начин за писане на есе или решаване на задача, има още три различни начина, за които никога не би се сетил поради културната разлика, е един от най-приятните начини да учиш, без да усещаш досадния назидателно-дидактически елемент...

Научаваш се да общуваш с хора от безброй места, приспособяваш се абсолютно неусетно към културните различия на всеки (те даже не ти правят впечатление в един момент), свикваш с идеята, че забрадката, робата, цветът на кожата, кръстът или полумесецът на врата, буквичките в паспорта не са мерник за ничий интелект.

 

Когато дойдеш тук, в началото се чувстваш много нервен и уплашен, защото обстановката е различна. След като свикнеш с училището и хората, започваш да се чувстваш много по-уверен. Социалният ти живот става много по-добър, защото се срещаш с нови хора.

 

Обучението тук е различно: учениците могат да избират някои от нещата, които учат - и по този начин са мотивирани и действително се интересуват от това, което правят.

Емоционалната атмосфера е приятна. Мотивираща и интелектуална. Удоволствие е да уча тук, след като съм бил в частно училище. В българското училище те потискат и комплексират, докато в AАУ те мотивират. След като получавате най-доброто от училището – и училището получава най-доброто от теб. Тогава всички печелят.

 

Училището ни дава възможността да гледаме към света от различни перспективи. Емоционалното усещане е трудно за обяснение, но все пак е по-различно, отколкото в българско училище. Връзките, които развих тук, ще ги имам още дълго.