Уютната утопия на Англо-американското училище
Общуването с българчетата, учещи в Англо-американското училище в София, връща смисъла на думата предизвикателство. Двете малки групи, с които имах възможност да говоря за литература, култура и образование, не ми позволиха употребата на никакви заучени номера и илюминации – хващаха тутакси клишетата, бяха скептични, забавни и любознателни... Бих ги нарекъл дори невъзпитани, ако не бях прихванал от тяхната всякаква свобода.
Всъщност, в цялото здание на Англо-американското училище външен като мен човек, привикнал на казармената атмосфера в български образователни условия, се чувства като в уютна утопия. Многолюдно, но тихо. Работно, но вежливо и загрижено. Тотално извън българските образователни закони и, най-важното, нагласи.
Всъщност, животът на това елитно училище е добра отправна точка за усложняване на разговора към какви цели се стреми дискутираният сега проектозакон за училищното образование в България. Защото Англо-американското училище е охолен оазис в една много бедна страна, а ако влезем в реториката на Пиер Бурдийо, ще видим и как икономическото различие между родителите произвежда образователно различие между децата... Но това е само началото.
Сигурно засега е само едно: свободата е най-добрата учителка.
М.Б.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
