Странна ли е странната коалиция?
Резултатите от изборите са белязани от парадокс. От една страна, ситуацията е извънредно нестабилна: рекордно ниска избирателна активност за парламентарни избори; над 20% за партии под прага. От друга страна, фрагментацията е съпътствана от антиполитически консенсус за повече експертна (и антипартийна) администрация.
Примерите са навсякъде. Кристалина Георгиева е за “трезвеност” в името на “добрите експерти”. Борисов бил “най-големият експерт в държавата”. Местан сподели, че ни трябва “министър-председател интелектуалец”, а безпартийните били “уравновесени” и “емоционално хладни”. Казано с думите на Бисеров: “експерти - това е новото”. Това “ново” обаче е още от същото. Предложеният от БСП за премиер Орешарски не просто е сред архитектите на валутния борд; той вече заяви готовността си за борба с “раздутите” бюджети, макар и ГЕРБ да намалиха дефицита значително под изискванията на ЕК.
Позицията[1] на Васил Проданов в защита на предложението на БСП за програмно правителство е симптоматична. Той твърди, че сега министри ставали “Сульо и Пульо”, но за “висок пост” в “международна компания” трябва “солидно CV”. Проданов привижда “снижената” експертиза като продукт на либерaлната демокрация. Заради нея хора, които не са “управлявали дори жена си, ставали министри”, а “политиката и политиците” трябва да се замени от “експертите, технократите, непартийците”. Дори “идеологът на либералната демокрация Франсис Фукуяма” се бил “оплакал”, че в САЩ нещата не работели, а “китайските лидери” били икономически “по-рационални”. В образа на Китай се вливат (нео)либералните и (традиционно) левите фантазии за безграничен икономически ръст, необременен от досадната демокрация.
12 май е пряк ефект на протестите. “Ние сме държавата” обедини екологичните протести. Против опосредяването на политическата воля, срещу разделянето на националното. Съперничеството се мисли изключващо: мафия, чужди агенти, скрити интереси, тайни и невидими сили. Февруарските протести преплетоха призиви за тотална демократизация и антиполитически авторитаризъм. Непосредствена гражданска власт и единен народен глас. Пряка демокрация и ограничение на избирателните права. Организационно фрагментиране и обща илюзия за “отнета” хармония и неспособност за символизиране на социалните антагонизми. Новите “партии на протеста” се провалиха на изборите, както и не толкова новата “Зелените”.
Според Шантал Муф, открояват се две тенденции в протестите от последните години. Едните отхвърлят принципа на представителството и съответно електоралната политика. Indignados в Испания бе последвано от пълно мнозинство за Народната партия. Другите се ангажират в институционални борби, намирайки родства в общ политически субект. В Гърция, например, протестите поставиха радикалната левица на второ място на изборите, сериозно предизвикателство пред натиска за безкрайно затягане на коланите. Според Муф, първата тенденция е антиполитическа и импотентна, тя подкрепя втората, търсеща синергия между политическото представителство и съпротивата. Според Муф, новите протестни движения в Европа и САЩ са бунт срещу постполитическия “консенсус на центъра”. Против сливането на лявото и дясното в подкрепа на съществуващото, против липсата на сблъсък между различни проекти и против подчинението на императивите на международните рейтингови агенции.
БСП не е аномалия, породена от постсоциализма. Тя е свръхевропеизирана, извършваща авангардни неолиберални експерименти (напр. плосък данък, делегирани бюджети). БСП не може да постави под въпрос антисоциалната политика на вътрешна девалвация и валутния борд. Показателен бе цинизмът, с който посрещна мащабната синдикална мобилизация на учителите срещу режима на “оптимизация” на средното образование. Това, че Станишев е лидер на ПЕС, не е абсурдна случайност. Точно обратното: той представлява най-добре съвременната европейска социалдемокрация, изцяло приела постполитическия “здрав разум”.
Това обяснява и изборните резултати. Заговори се за т.нар. странна коалиция (БСП-Атака-ДПС). Но странна ли е тази опция при условие, че съществува толкова широк консенсус около фигурата на (предвидимата) експертна администрация срещу (непредвидимата) демократична политика? Разбира се, както при всяка хегемония, сегментите на веригата се закрепват около господстващото означаващо (експертиза срещу “партийна котерийност”) по различен начин. Призивът за антиполитическа експертност и администрация не може да се реализира в чист вид (“непопулярните мерки” от края на 90-те). Той се нуждае от “отразяването” на “реалното многообразие в страната” и защита на “българските интереси”, по думите на Янаки Стоилов.
Атака може да затвори веригата от еквивалентности на антиполитическата технокрация. Наивните страхове от “необяснимото” разрастване на “словото на омразата” и “популизма” трябва да се заменят от сериозен политически анализ на кухината, заета от крайно десните. “Планът Сидеров” против “колониалното робство” е безумен, а Атака - безспорно фашизирана. Но, в крайна сметка, е единственият опит за политическо мислене на противоречията между обещанията за всеобщо благосъстояние и ежедневния опит от структурните изменения в политическата икономия (масовата приватизация, разпада на социалната държава, социалните неравенства).
Ограниченията на този “радикализъм” бяха видими и при неформалното коалиране на Атака с ГЕРБ. Крещейки “Атака!”, стоят на място, запазвайки имуществените отношения непокътнати и давайки само естетически израз на гнева. Страхът от “омразата” на Атака не може да излекува раната, разтворена от центристкия консенсус. Сега само преоткриването на политическото и откритият дебат за капиталистическите имуществени отношения може да спаси либералната демокрация и да създаде рационална публична сфера, но единствено през адекватно разпознаване на социалните антагонизми и деконструиране на идеята за “национален интерес”. Чрез превъзмогване на авторитарната пряка демокрация и желанието за незабавно задоволяване от добри господари и експерти. Накратко: не фантазии за национална хармония, убита от чужди сили, а осмисляне на конфликтите в ядрото на социалното.
17 май 2013
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
