Български  |  English

Моничели не се остави на смъртта

 

Марио Моничели, създателят на комедията по италиански, намери кураж да се самоубие на 95 години и да стане с последната сцена от битието си и автор на една трагедия по италиански. “Ако животът престане да бъде сериозен и достоен, няма смисъл да бъде живян”, каза той преди време. Неговият полет от високия етаж на болницата е финален кадър от филм, който го отпрати в отвъдното, там, където го чакат неговите актьори Гасман, Тоняци, Сорди, Тото, Мастрояни. Сякаш, за да направят пак заедно продължението на “Приятели мои”.
Моничели е роден в тосканския град Виареджо, който ще му посвети площад, осиновен е от Рим, където кварталът му “Монти” го изпрати с “Бела, чао”. Почти сляп, режисьорът се самоуби в съзнание, без да остави писмо. Жестът му не изненада близки, приятели и колеги, за които това е естествен край на живот, живян по желание и с достойнство.
Моничели е отказал погребение или поклонение в Кампидолия. Раздялата с него стана в Дома на киното в Рим, в началото на булевард “Мастрояни”. Докато нестихващ поток от негови почитатели, начело с президента Наполитано, минават да се сбогуват с този саркастичен, понякога циничен патриарх на киното, запечатал на екрана недостатъците и качествата на италианците след войната, депутатите в Камарата го изпращат с ръкопляскания след думите на бившия министър на културата Валтер Велтрони: “Моничели не се остави на смъртта и реши да си отиде”, за да започнат спор за евтаназията.
Марио Моничели изрежисира предварително дори и края си.
В книгата си “Автопортрет” (2002) той пише: ”Виждам погребението си като празник, където всички говорят радостно, спомняйки си нещо, казано от мен. Нещо весело. Аз съм оптимист, макар да се мисли погрешно, че който прави хумор или гротеска, не може да бъде оптимист. Имах интензивен живот, пълен с удовлетворения, който ми позволява да кажа, че вече изхитрих смъртта.”
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”