Български  |  English

Моничели - беладжията на неореализма

 

„Щом няма безсмъртие, сам ще поставя своя финал!”
Чух, че е изговорил нещо такова и скочил от балкона... Звучи като: И аз съм излишен за вас, и вие за мен! А и продължавам да правя каквото си искам - „режисирам” смъртта си! 95-годишен съм, с отказана субсидия за филм съм, а „летя”!
Веднъж Фелини казал на Бондарчук: „Моята публика умря”. Скоро след това отишъл при нея. Преди няколко дни Моничели също скочи при публиката си... Няма да си позволя да тълкувам нито постъпките, нито творчеството на последния голям в италианското кино. Имах шанса да бъда у тях и да говоря с него. Имах шанса да не бъда „изхвърлен” веднага от дома му, а чак след около час. Имах шанса, когато изказах възхищението си от „Приятели мои”, да чуя: „Пиеро Ди Бернарди, на него дължим филма, той измисли най-много”. Изведнъж забелязах, че лицето му е момчешко - можеш да му се скараш за нещо. Гледа те като по-млад и по-непослушен от теб и през цялото време мисли да ти скрои някой номер. Апартаментът му прилича на студентски - не те кара да го минаваш с прахосмукачка...
За мен Моничели е големият „беладжия” на неореализма. Дръзна да го „оскверни” със смях. „Полицаи и Крадци” (режисьори Моничели и Стено) е единствената неореалистична комедия не само по рода си, а и по статистика - друга няма! Сприятеляването между бягащия крадец и преследващия го полицай (Тото и Алдо Фабрици) е може би първата абсурдна ситуация в киното въобще. На финала крадецът доброволно се предава на полицая, за да му помогне да остане на работа, а сълзите ни от смях се смесват с истински.
Моничели приключи живота си като финал на свой филм - изненада ни. Полусляп, но със здрав и бърз ум, с неизменното си желание за задявка, с 64 филма зад гърба си, 2 „Златни лъва” и 4 номинации за „Оскар”, той скочи... Формалният му повод беше рак на простатата. Няма да се занимавам с биографията му, нито с филмографията му. Който иска, да я види в „гугъл”!
Ще завърша с „Армията Бранкалеоне”. Виторио Гасман е луд рицар, който винаги постига точно обратното на това, което иска. Според критиците, Бранкалеоне е най-добрия „Дон Кихот”, без да е по книгата. Според историците, това е най-вярната картина на Средновековието въобще. Според лингвистите, езикът, на който говорят героите, е измислен.
„Ние предполагахме, че така са говорили италианците преди 1000 години.” - казва Моничели. Казва още: „Хуморът е като свредел, само той успява да пробие реалността и да стигне до дъното на истината”.
Не смея да се похваля, че съм „израснал” с неговите филми, ще го разочаровам. Смея, обаче, да поема част от вината за смъртта му - ние го изоставихме дълго, преди той нас...
още от автора


Марио Моничели (1915 – 2010)
Моничели не се остави на смъртта
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”