Български  |  English

Марио Моничели (1915 – 2010)

 

Отиде си още един кинопатриарх. На 29 ноември, на 95 години, Марио Моничели напусна доброволно и дръзко света, който пресъздаваше в чаровно-присмехулното си кино от края на 30-те до днес. Филмографията му включва 68 заглавия като режисьор и 106 – като сценарист. В безрадостния контекст на неореализма Моничели, заедно със Стено и актьора Тото, избира алтернативата на смеха – за 4 години (от 1949) тримата създават 8 тъжно-ексцентрични комедии, а най-прекрасната е “Полицаи и крадци” (1951). От 1953 снима самостоятелно, а сред най-известните и награждавани филми на този дивен “хулиган” са още: новаторската абсурдна пикареска “Армията Бранкалеоне” (1965) и продължението й “Бранкалеоне на кръстоносен поход” (1970), чудната гротеска “Приятели мои”(1975), трагикомичният фарс “Един дребен, дребен буржоа” (1977), костюмната антивоенна трагикомедия “Пустинни рози” (2006)...
В историята на киното Моничели има своя уникална ниша - комедията по италиански, повлияла за демократизирането на жанра. Спецификите на стила “Моничели”, фокусиран в малкия човек, са социалност, актуалност, абсурд, смях, динамика, хуманност. Освен Тото, в киното му правят знаменити роли Виторио Гасман, Алберто Сорди, Уго Тоняци, Нино Манфреди, Марчело Мастрояни... При Моничели са се снимали Анна Маняни, Катрин Деньов, Лив Улман, Моника Вити...
За разлика от мнозина автори на неореализма, той до края си остава левичар, а отношението му към Берлускони е убийствено саркастично.
В документалния филм “Преводачката на черно-бели филми“ на Теди Москов живата харизма на Моничели ме порази - висок, сух, стъписващо младолик ироник на 91 с дънки. Осъзнах колко силно киното му прилича на самия него – витално и безкомпромисно. Безсмъртен е.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”