Абсолютно разпознаваем личен стил
Неочаквано, ненавреме си отиде художникът и музикантът Едмонд Демирджиян. Съюзът ‛и‛ е безсилен да изрази неделимата сплав от двете му страсти, професии, смисли на живота. А той умееше да живее - емоционално, бързо, смело, отворено, без да се пести, без да крие настроенията и пристрастията си, верен към приятелите и незабелязващ врагове, ако въобще е имал такива.Той беше уникален за нашата сцена художник – неприсъединил се нито към конвенционалния комфорт на официалните организации, нито станал част от ‛среди‛ или ‛групи‛, винаги сам - с вярата в творчеството като еманация на свободата, знанието и удоволствието от правенето.
Едмонд Демирджиян завършва специалност стенопис в Художествената академия в София през 1978 г. От тогава направи десетки изложби с живопис, рисунки, графики и колажи, обиколи половината свят, получи Зелена карта в САЩ по закона за ‛изключителни заслуги в областта на изкуството‛ (1994) и наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата (2006). През 2008 създаде Салон-ателие ‛Едмонд‛ в София, а съвсем към края на живота си публикува отдавна заслужения ретроспективен каталог.
Веднъж беше нарекъл себе си ‛класически модерен художник‛. Едмонд вярваше в големите майстори и обожаваше да разказва какво е научил от Пикасо и Матис, възхищаваше се от Де Кунинг и Хокни (толкова нетипично за съвременен художник-индивидуалист). Изживявайки влиянията на конструктивизма и кубизма, на биоморфния сюрреализъм, на абстрактния и декоративен експресионизъм, той създаде абсолютно разпознаваем личен стил, изчистен от наратива, формиран от уникални кодове и дълбоко знание за символичната стойност на отворените цветове, уважаващ знаковостта на линиите и вярващ в метафоричния смисъл на композиционните структури. Обичаше изразителните и забавни форми в заобикалящия ни реален свят, беше пристрастен към живописване на риби (особено калкани), към закачалки и стенни часовници, към палми, морски звезди и различни раковини. Знаеше как да черпи цветове от портокалени залези, морска синева, жълтъчени петна и всички видове природна зеленина. Стараеше се да дисциплинира емоциите си в стегнати кавалетни композиции и да създава илюзия за релеф в плоскостта на платното.
Едмонд знаеше какво е ритъм. Не случайно през последните поне 15 години второто му аз – на страстен перкусионист, познавач на джаза и импровизатор, се изравни по сила с художническата му същност. Упорито взимаше уроци и се усъвършенстваше, свиреше с най-добрите. През 2007 направи корица за диска Standards на приятеля и учителя си Питър Ърскин, Алън Паскуа и Дейв Карпентър – искам да вярвам, че в този момент той постигна мечтата си – обединяване на музикалното и визуалното.
Едмонд Демирджиян беше човек-генератор, щедро раздаващ любовта си към живота. Няма да забравя прекрасните му подаръци за рождени дни – джаз-импровизации на барабани и чинели, които той всеотдайно домъкваше в дома ни.
Още не осъзнаваме колко ни липсва Едмонд, но толкова ни е мъчно, че няма кой заразително да думка по всяко нещо върху ресторантската маса, нито ни в клин, ни в ръкав възторжено да обяснява какво е най-важното в живописта. Няма кой без усилие да ни весели с часове и когато затъваме в безсмислени, но страстни дискусии за политика, например, да ни каже: ‛Те са ненормални, ама и вие сте ненормални, братче...‛
Вечна му памет!
Едмонд Демирджиян завършва специалност стенопис в Художествената академия в София през 1978 г. От тогава направи десетки изложби с живопис, рисунки, графики и колажи, обиколи половината свят, получи Зелена карта в САЩ по закона за ‛изключителни заслуги в областта на изкуството‛ (1994) и наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата (2006). През 2008 създаде Салон-ателие ‛Едмонд‛ в София, а съвсем към края на живота си публикува отдавна заслужения ретроспективен каталог.
Веднъж беше нарекъл себе си ‛класически модерен художник‛. Едмонд вярваше в големите майстори и обожаваше да разказва какво е научил от Пикасо и Матис, възхищаваше се от Де Кунинг и Хокни (толкова нетипично за съвременен художник-индивидуалист). Изживявайки влиянията на конструктивизма и кубизма, на биоморфния сюрреализъм, на абстрактния и декоративен експресионизъм, той създаде абсолютно разпознаваем личен стил, изчистен от наратива, формиран от уникални кодове и дълбоко знание за символичната стойност на отворените цветове, уважаващ знаковостта на линиите и вярващ в метафоричния смисъл на композиционните структури. Обичаше изразителните и забавни форми в заобикалящия ни реален свят, беше пристрастен към живописване на риби (особено калкани), към закачалки и стенни часовници, към палми, морски звезди и различни раковини. Знаеше как да черпи цветове от портокалени залези, морска синева, жълтъчени петна и всички видове природна зеленина. Стараеше се да дисциплинира емоциите си в стегнати кавалетни композиции и да създава илюзия за релеф в плоскостта на платното.
Едмонд знаеше какво е ритъм. Не случайно през последните поне 15 години второто му аз – на страстен перкусионист, познавач на джаза и импровизатор, се изравни по сила с художническата му същност. Упорито взимаше уроци и се усъвършенстваше, свиреше с най-добрите. През 2007 направи корица за диска Standards на приятеля и учителя си Питър Ърскин, Алън Паскуа и Дейв Карпентър – искам да вярвам, че в този момент той постигна мечтата си – обединяване на музикалното и визуалното.
Едмонд Демирджиян беше човек-генератор, щедро раздаващ любовта си към живота. Няма да забравя прекрасните му подаръци за рождени дни – джаз-импровизации на барабани и чинели, които той всеотдайно домъкваше в дома ни.
Още не осъзнаваме колко ни липсва Едмонд, но толкова ни е мъчно, че няма кой заразително да думка по всяко нещо върху ресторантската маса, нито ни в клин, ни в ръкав възторжено да обяснява какво е най-важното в живописта. Няма кой без усилие да ни весели с часове и когато затъваме в безсмислени, но страстни дискусии за политика, например, да ни каже: ‛Те са ненормални, ама и вие сте ненормални, братче...‛
Вечна му памет!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
