Конкурсът за роман на годината на фондация ‛Вик‛ пак излезе пробит. И пак протече. От 6-те романи-финалисти за наградата:

Трикракото куче на Мария Станкова и

Анонимни снайперисти на Палми Ранчев;

Дзифт на Владислав Тодоров и

Земните градини на Богородица на Емилия Дворянова;

Партиен дом на Георги Тенев;

Добро момче на Галин Никифоров

беше избран вторият най-слаб. Впрочем, всеки друг, освен ‛Партиен дом‛ и ‛Добро момче‛, би бил справедлив/приемлив избор*. Докато направеният от жури в състав: Амелия Личева, Любомир Левчев, Деян Енев, Ангел Игов (последният, в интерес на истината, не е бил за победителя), избор не е нито справедлив, нито приемлив. Да имаш под ръка книги като ‛Трикракото куче‛ – с оригинална форма, с иновативен език, с талантливо разказване (моят фаворит за наградата), или ‛Анонимни снайперисти‛ – със стройна структура, с неочаквани сюжетни обрати, изпипан road-novel по американски маниер (другият мой фаворит), или бляскаво играещият и с езика, с литературни и въобще с културни реалии ‛Дзифт‛, дори бавният, не много концентриран и труден за четене, но стилово издържан ‛Земните градини на Богородица‛, и да предпочетеш скуката и сивотата, наречена ‛Партиен дом‛, е просто учудващо. В случая публиката се оказа с пъти по-изискан и точен вкус от вкуса на уж компетентното жури – ‛Трикракото куче‛ е избраният от нея роман. Какво са чели тия хора, какво са гледали?! Или може би само са гледали, без да са чели, защото храня подозрението, че не толкова ‛Партиен дом‛ победи съперниците, колкото телевизионното предаване ‛Библиотеката‛ ги победи. Иначе казано, състезанието не е било между 6 романа, състезанието е било между 5 романа и 1 телевизионно предаване. И, естествено, телевизията спечели.

Което отново поставя на дневен ред въпроса, който вероятно мнозина си задават, ама не смеят да питат: ‛Какво е ‛Вик‛? Литературна награда или PR-мероприятие?‛ Ако съдим по всичко, случило се за тези 4 години, откакто я има ‛наградата‛ – PR-мероприятие е. В което лошо няма, разбира се, но е редно Фондация ‛Вик‛ да си го каже ясно и открито. А не да ни пробутва пиарски акции като подкрепа и жест към българската литература.




P.S. Мнението е лично и не отразява позицията на редакцията на вестник ‛Култура‛.

Впрочем, двата романа, според мен, въобще не трябваше да достигнат до финала, на тяхно място доста по-убедително щяха да стоят ‛Вътрешната стая‛ на Керана Ангелова и ‛Пръстенът с двата брилянта‛ на Вероника Азарова.