В нервния си отзив Митко Новков предлага вътрешнолитературни аргументи в полза на романите-финалисти, които през 2007 г. не получиха наградата „Вик“ – той лаконично коментира тяхната форма, структура, стил... По повод на победителя „Партиен дом“ обаче Новков се задоволява да заяви единствено, че текстът на Георги Тенев бил слаб, скучен и сив.

Безспорно е, че филологическите аргументи на Новков в защита на ненаградените творби не притежават обща концептуална рамка с дадените на „Партиен дом“ крайно разтегливи квалификации. (За мен, да речем, твърде често „слабо“, „скучно“ и „сиво“ е тъкмо това, което моят приятел Митко оценява като изискана литература – въпрос на вкус. Дори и у членовете на журито.)

Изненадващо обаче Новков не се ограничава дотук: той споделя подозрението си, че „състезанието е било между 5 романа и 1 телевизионно предаване“, в което, естествено, „телевизията спечели“... Това предположение на телевизионния ни наблюдател може и да е много ефектно, но все пак без последователни доводи то също си остава произволно и кухо.

И оттук следва въпросът: може ли след всичко това да произтече смислена дискусия...