Памет за Лили Атанасова
Камерната зала „България“ рядко е бивала така препълнена. Ученици от няколко поколения, техни ученици, близки, приятели, почитатели на една голяма българка и на едно изкуство, което вече малцина познават лично…
Лунната соната, един от не многото записи, които видната пианистка остави (1956 г.), беше изслушана с вълнение. Беше първата изпълнителка у нас (заедно с рано починалия виолист Стефан Сугарев) на Хиндемит... за съжаление, малка част от концертния репертоар на Лили Атанасова беше регистрирана на запис. Беше сред големите шопенисти на времето. Отличена е с диплом на първия следвоенен Шопенов конкурс, на който, очаквано, лауреатските звания са дадени на съветски и полски пианисти. Напусна рано концертния подиум – в 1972 г., след триумфална Шопенова вечер. Беше на върха на блестяща кариера – като изпълнител и педагог, за да се отдаде изцяло на учениците си. Те я обожаваха – това беше взаимно чувство. За тях продължи да е образец на клавирно изкуство – всички разказват за вълшебните мигове, когато Лили сяда на пианото, за да показва… Впрочем, думата „блестящ“ по някакъв начин се разминава с личността на Лили, както любовно я наричаха: твърде малко дълбочина, твърде много шаблон крие тя – особено за толкова истинска личност. Анжела Тошева пише в спомена си: „Беше красива, защото беше истинска“.
Проф. Лили Атанасова си остава и до днес – 12 години, след като вече я няма на тоя свят - пример за музикант, личност, тя е морален и естетически коректив. Учениците й признават, че в определени ситуации – в живота и изкуството – си „сверяват часовника“ с евентуална позиция на Лили. “Майка Кураж“ я нарече преди години пианистката Гина Табакова, защото тя наистина беше опора на всичките си ученици и близки. Посвети живота си на изграждане на музиканти и личности - не само в Консерваторията; не отказваше помощ на никой млад човек, на колега, радваше се на успехите на другите. Десетилетието, в което тя ръководеше Плевенския фестивал „Лауреатски дни „Катя Попова“, беше най-плодотворният дял от историята му. Благодарение на обаянието и популярността си, проф. Лили Атанасова доведе в Плевен знаменитости: така младите ни музиканти можеха да чуят и да бъдат чути.
Ученичка на проф. Андрей Стоянов, тя продължи и надгради школата „Андрей Стоянов“, първата сериозна професионална клавирна школа в България. Наследи от него и от баща си, композитора и учителя Георги Атанасов, култа към красивия тон – все по-рядко се чува такъв днес, в епохата на „звезди“ и стремителен блясък. Стил, култура, брилянтна артикулация, красив, пеещ тон и – още един „патент“ на проф. Атанасова - изумително легато. Гина Табакова смята, че поне по нашите географски ширини никой не е постигал такова легато.
В малка, с елегантен дизайн книжка, която беше представена и раздавана на юбилейния концерт, са събрани спомени, анализи, документи за творчеството и живота на проф. Лили Атанасова.
Проф. Виктор Чучков беше водещият на концерта, който премина при висок емоционален градус. Свириха – и говориха – нейни ученици: проф. Атанас Куртев, д-р Анжела Тошева, дуото Евгения Симеонова и Десислава Щерева, камерното дуо Цветелина Димчева и Калин Панайотов, обоист (той си спомни с благодарност как проф. Атанасова е насърчила създаването на дуото и за помощта й), проф. Виктор Чучков; прозвуча и запис на фрагмент от любимия на Лили Атанасова Концерт за пиано и оркестър от Шуман в изпълнение на ученичката й Мариета Петкова, която живее и работи в Холандия. Свириха и две много талантливи момчета, лауреати на Шубертовия конкурс в Русе, получили от дъщерята на проф. Атанасова, доц. д-р Невена Койчева, награди на името й – Николай Димитров и Георги Чиколов. Имаше и „десерт“, както обяви проф. Чучков: негова композиция за много чифта ръце, портрет на любимата учителка, написан в последните дни и раздаден буквално преди концерта на седмината изпълнители.
Концертът беше почетен от г-н Почекански, председател на СМТДБ, много горд от факта, че това е третата проява от проекта за съхраняване на българската музикална памет – след компактдиск със записи на Месру Мехмедов и книга за Васко Абаджиев. Проф. Милена Куртева, първата ученичка на Лили Атанасова, след колоритно разказани спомени, призова музикантите – млади и стари – да пишат, разказват, събират памет, за да не се прекъсва нишката на българската духовност.
Художествено изработени покани бяха надлежно разпратени до всички български музикални учебни заведения – висши и средни. Събитието премина при яркото отсъствие на представители на ръководствата на тези заведения. Вероятно всеки от тях пази свое място за начало на културната ни история…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
