Памет за Лили Атанасова
Камерната зала „България“ рядко е бивала така препълнена. Ученици от няколко поколения, техни ученици, близки, приятели, почитатели на една голяма българка и на едно изкуство, което вече малцина познават лично…
Лунната соната, един от не многото записи, които видната пианистка остави (1956 г.), беше изслушана с вълнение. Беше първата изпълнителка у нас (заедно с рано починалия виолист Стефан Сугарев) на Хиндемит... за съжаление, малка част от концертния репертоар на Лили Атанасова беше регистрирана на запис. Беше сред големите шопенисти на времето. Отличена е с диплом на първия следвоенен Шопенов конкурс, на който, очаквано, лауреатските звания са дадени на съветски и полски пианисти. Напусна рано концертния подиум – в 1972 г., след триумфална Шопенова вечер. Беше на върха на блестяща кариера – като изпълнител и педагог, за да се отдаде изцяло на учениците си. Те я обожаваха – това беше взаимно чувство. За тях продължи да е образец на клавирно изкуство – всички разказват за вълшебните мигове, когато Лили сяда на пианото, за да показва… Впрочем, думата „блестящ“ по някакъв начин се разминава с личността на Лили, както любовно я наричаха: твърде малко дълбочина, твърде много шаблон крие тя – особено за толкова истинска личност. Анжела Тошева пише в спомена си: „Беше красива, защото беше истинска“.
Проф. Лили Атанасова си остава и до днес – 12 години, след като вече я няма на тоя свят - пример за музикант, личност, тя е морален и естетически коректив. Учениците й признават, че в определени ситуации – в живота и изкуството – си „сверяват часовника“ с евентуална позиция на Лили. “Майка Кураж“ я нарече преди години пианистката Гина Табакова, защото тя наистина беше опора на всичките си ученици и близки. Посвети живота си на изграждане на музиканти и личности - не само в Консерваторията; не отказваше помощ на никой млад човек, на колега, радваше се на успехите на другите. Десетилетието, в което тя ръководеше Плевенския фестивал „Лауреатски дни „Катя Попова“, беше най-плодотворният дял от историята му. Благодарение на обаянието и популярността си, проф. Лили Атанасова доведе в Плевен знаменитости: така младите ни музиканти можеха да чуят и да бъдат чути.
Ученичка на проф. Андрей Стоянов, тя продължи и надгради школата „Андрей Стоянов“, първата сериозна професионална клавирна школа в България. Наследи от него и от баща си, композитора и учителя Георги Атанасов, култа към красивия тон – все по-рядко се чува такъв днес, в епохата на „звезди“ и стремителен блясък. Стил, култура, брилянтна артикулация, красив, пеещ тон и – още един „патент“ на проф. Атанасова - изумително легато. Гина Табакова смята, че поне по нашите географски ширини никой не е постигал такова легато.
В малка, с елегантен дизайн книжка, която беше представена и раздавана на юбилейния концерт, са събрани спомени, анализи, документи за творчеството и живота на проф. Лили Атанасова.
Проф. Виктор Чучков беше водещият на концерта, който премина при висок емоционален градус. Свириха – и говориха – нейни ученици: проф. Атанас Куртев, д-р Анжела Тошева, дуото Евгения Симеонова и Десислава Щерева, камерното дуо Цветелина Димчева и Калин Панайотов, обоист (той си спомни с благодарност как проф. Атанасова е насърчила създаването на дуото и за помощта й), проф. Виктор Чучков; прозвуча и запис на фрагмент от любимия на Лили Атанасова Концерт за пиано и оркестър от Шуман в изпълнение на ученичката й Мариета Петкова, която живее и работи в Холандия. Свириха и две много талантливи момчета, лауреати на Шубертовия конкурс в Русе, получили от дъщерята на проф. Атанасова, доц. д-р Невена Койчева, награди на името й – Николай Димитров и Георги Чиколов. Имаше и „десерт“, както обяви проф. Чучков: негова композиция за много чифта ръце, портрет на любимата учителка, написан в последните дни и раздаден буквално преди концерта на седмината изпълнители.
Концертът беше почетен от г-н Почекански, председател на СМТДБ, много горд от факта, че това е третата проява от проекта за съхраняване на българската музикална памет – след компактдиск със записи на Месру Мехмедов и книга за Васко Абаджиев. Проф. Милена Куртева, първата ученичка на Лили Атанасова, след колоритно разказани спомени, призова музикантите – млади и стари – да пишат, разказват, събират памет, за да не се прекъсва нишката на българската духовност.
Художествено изработени покани бяха надлежно разпратени до всички български музикални учебни заведения – висши и средни. Събитието премина при яркото отсъствие на представители на ръководствата на тези заведения. Вероятно всеки от тях пази свое място за начало на културната ни история…