Италия в илюстрации за деца
Илюстрации за деца: най-доброто от Италия, Национална галерия Квадрат 500, 14 юни – 25 юли
За почти двадесет години изкуството на илюстрацията и оформлението на книгата тънеше в забрава, както на българския пазар, така и на галерийната ни сцена. Традициите за представяне на български и чужди илюстрации, започнали в България още в началото на 30-те години, бяха загубени през 90-те. Едва през последните няколко години отново започнахме да обръщаме внимание на този вид художествени произведения и да ги възприемаме като изкуство, достойно да бъде представено в изложба.
На 14 юни 2016 г., Националната галерия - Квадрат 500, представи изложбата „Илюстрации за деца – най-доброто от Италия”, експонирайки творбите на 18 съвременни италиански илюстратори, наградени измежду хиляди на Международния панаир на детската книга в Болоня.
И ако всеки е очаквал да види малки, сладки рисунки за деца, изпълнени с пухкави бели облачета и сладникави геройчета с големи очи, тук е моментът да се отърсим от изкривените си представи и тесни рамки за същността на детската илюстрация и да видим как работят истинските й създатели. Тези две поколения италиански илюстратори изграждат и доразвиват съвременната визия на италианската и световна илюстрация през последните четиридесет години. Техните изказ и изображения носят свои собствени послания, идеи и възгледи за същността на фабулата и книгата. Всеки от осемнайсетте автори се различава със собствен стил и техника на работа, но всички остават обединени от идеята за творческа свобода, втора линия в разказа и лична концепция за изображенията.
Беатриче Алемания залага на наивистичната рисунка, близка до тази на децата, Ана и Елена Балбусо потъват в корените на италианската средновековна живопис и успяват да я превърнат в илюстративен разказ, Киара Карер предлага смели колажно-моливни изображения, сякаш рисувани в собствения й скицник, докато е разсъждавала над следващия етап на илюстрацията, Мара Чери приспива читателя с дръзкото си черно платно, а Сара Финели колажира Пинокио по един по-различен начин.
Филип Джордано и неговият силуетен петел търси силата на знака, докато Роберто Иноченти ни връща обратно към ежедневието със силно реалистичните си изображения. Фредерико Маджони макабрено ни напомня за Коледа, а Джовани Мана е може би единственият, който директно ще отговори на очакванията ни за детска илюстрация. Лоренцо Матоти предлага интересна интерпретация на работата с цветни моливи, Симона Мулацани изгражда плоскостно своите пространства, а приказките на Симоне Реа използват премерения колорит, за да привлекат вниманието на читателя.
Темите, по които работят авторите, не се ограничават до „подходящи или не” за деца – те са лични, съкровени, истински, социални, политически – всякакви. Това са книги и истории, създадени от собствените им илюстратори, превърнали се в автори, а не поръчани от издатели. Идеи толкова силни, че са успели да бъдат реализирани и дадени за пример. Така Серджо Рудзиел ни запознава с леко сюрреалистичните си животни, докато Алесандро Сана директно ни изпраща в света на личните търсения и размисли, Гуидо Скаработоло ни приветства в собствения си свят, а Адриана Вайро претворява графично „На фона на приказката”. Пиа Валентинис доказва, че сръчността на илюстратора е една от привлекателните страни на тези малки изображения, докато Олимпиа Загноли е директен контрапункт със своите плоски, плакатни изображения.
Изложбата доказва, че илюстрацията в нейния съвременен смисъл може да бъде едновременно цветна и графична, живописна и силуетна, знакова и класическа, а ограниченията са единствено в смелостта на създателя й. В експозицията виждаме всички тези идеи, преплетени в над 60 картини. Невъзможно е да се каже и посочи чии произведения са акцент в изложбата, тъй като няма два стила, посоки или интерпретации, които да имат поне една допирна точка.
И докато българският илюстратор се разхожда между тези произведения, избрани измежду хиляди като най-висок пример за съвременна илюстрация на Международния панаир на детската книга, той неминуемо си дава ясна представа за отдалечеността на родната илюстрация от тази на световните търсения.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
