Италия в илюстрации за деца
Илюстрации за деца: най-доброто от Италия, Национална галерия Квадрат 500, 14 юни – 25 юли
За почти двадесет години изкуството на илюстрацията и оформлението на книгата тънеше в забрава, както на българския пазар, така и на галерийната ни сцена. Традициите за представяне на български и чужди илюстрации, започнали в България още в началото на 30-те години, бяха загубени през 90-те. Едва през последните няколко години отново започнахме да обръщаме внимание на този вид художествени произведения и да ги възприемаме като изкуство, достойно да бъде представено в изложба.
На 14 юни 2016 г., Националната галерия - Квадрат 500, представи изложбата „Илюстрации за деца – най-доброто от Италия”, експонирайки творбите на 18 съвременни италиански илюстратори, наградени измежду хиляди на Международния панаир на детската книга в Болоня.
И ако всеки е очаквал да види малки, сладки рисунки за деца, изпълнени с пухкави бели облачета и сладникави геройчета с големи очи, тук е моментът да се отърсим от изкривените си представи и тесни рамки за същността на детската илюстрация и да видим как работят истинските й създатели. Тези две поколения италиански илюстратори изграждат и доразвиват съвременната визия на италианската и световна илюстрация през последните четиридесет години. Техните изказ и изображения носят свои собствени послания, идеи и възгледи за същността на фабулата и книгата. Всеки от осемнайсетте автори се различава със собствен стил и техника на работа, но всички остават обединени от идеята за творческа свобода, втора линия в разказа и лична концепция за изображенията.
Беатриче Алемания залага на наивистичната рисунка, близка до тази на децата, Ана и Елена Балбусо потъват в корените на италианската средновековна живопис и успяват да я превърнат в илюстративен разказ, Киара Карер предлага смели колажно-моливни изображения, сякаш рисувани в собствения й скицник, докато е разсъждавала над следващия етап на илюстрацията, Мара Чери приспива читателя с дръзкото си черно платно, а Сара Финели колажира Пинокио по един по-различен начин.
Филип Джордано и неговият силуетен петел търси силата на знака, докато Роберто Иноченти ни връща обратно към ежедневието със силно реалистичните си изображения. Фредерико Маджони макабрено ни напомня за Коледа, а Джовани Мана е може би единственият, който директно ще отговори на очакванията ни за детска илюстрация. Лоренцо Матоти предлага интересна интерпретация на работата с цветни моливи, Симона Мулацани изгражда плоскостно своите пространства, а приказките на Симоне Реа използват премерения колорит, за да привлекат вниманието на читателя.
Темите, по които работят авторите, не се ограничават до „подходящи или не” за деца – те са лични, съкровени, истински, социални, политически – всякакви. Това са книги и истории, създадени от собствените им илюстратори, превърнали се в автори, а не поръчани от издатели. Идеи толкова силни, че са успели да бъдат реализирани и дадени за пример. Така Серджо Рудзиел ни запознава с леко сюрреалистичните си животни, докато Алесандро Сана директно ни изпраща в света на личните търсения и размисли, Гуидо Скаработоло ни приветства в собствения си свят, а Адриана Вайро претворява графично „На фона на приказката”. Пиа Валентинис доказва, че сръчността на илюстратора е една от привлекателните страни на тези малки изображения, докато Олимпиа Загноли е директен контрапункт със своите плоски, плакатни изображения.
Изложбата доказва, че илюстрацията в нейния съвременен смисъл може да бъде едновременно цветна и графична, живописна и силуетна, знакова и класическа, а ограниченията са единствено в смелостта на създателя й. В експозицията виждаме всички тези идеи, преплетени в над 60 картини. Невъзможно е да се каже и посочи чии произведения са акцент в изложбата, тъй като няма два стила, посоки или интерпретации, които да имат поне една допирна точка.
И докато българският илюстратор се разхожда между тези произведения, избрани измежду хиляди като най-висок пример за съвременна илюстрация на Международния панаир на детската книга, той неминуемо си дава ясна представа за отдалечеността на родната илюстрация от тази на световните търсения.