Орбан и унгарските реформи
Трябва да започна с нещо лично, със спомена си за Виктор Орбан.
Не знам защо, вероятно поради звучната аналогия, запомних името му през 1989 г., когато чух за речта му, изнесена в качеството му на един от говорителите на грандиозния митинг на Площада на героите в Пеща, посветен на препогребването на Имре Наги. По „Свободна Европа“. Тогава в Унгария вече бяха минали три месеца от началото на тяхната кръгла маса. Тук събирахме подписи срещу току-що случилото се изгонване на турците и случващото се в Унгария и Полша изглеждаше почти немислимо за българските условия. Днес тази реч и репортажите за митинга могат лесно да се прочетат в интернет.
В Унгария Кръглата маса сътвори новата конституция, която изучавах и сравнявах с онова, което се случи тук като конституция. В началото на 1992 г. видях за първи път Орбан на една конференция по повод техния основен закон. Събитието бе организирано от Атила Аг, сравним с Петър-Емил Митев у нас, но един от водещите работната група по тяхната нова конституция. Орбан не говори. Но бях учуден от неговата и на сподвижниците му младост, от момчешкия плам, с който участваха в обсъжданията. Впрочем, никой изглежда не разбираше недостатъците на техния основен закон.
През същата година партията на Орбан, Алиансът на младите демократи (Фидес), стана член на Либералния интернационал. По този повод фондация „Фридрих Науман“ ме кани няколко пъти на обучения на младите демократи. Запозна ме на бира с Орбан наш общ приятел малко преди изборите през 1998 г., когато Фидес спечели 30% и заедно с Унгарския демократичен форум и Партията на дребните собственици състави правителство, чийто премиер стана Виктор Орбан. Преди изборите той беше абсолютно сигурен, че именно той ще оглави правителството. На мен и на другите участници ни се струваше, че този оптимизъм е по-скоро наивност.
След това съм имал повод да го виждам и слушам десетина пъти тук, в Будапеща и другаде. Не сме пили бира и не сме говорили. Човекът, чиято реч за унгарските реформи може сега да прочетете, не се е променил.
Реформите
Той е прав за това, че Унгария изпадна в дълбока рецесия в края на 2008 г. и през 2009 г. и че именно неговото правителство изведе страната от нея.
Няколко обстоятелства са важни за разбирането на тази история.
Първо, на изборите през 2002 г. Фидес на Орбан (вече консерватори, а не либерали) загуби от социалистите на Феликс Дюрчани с по-малко от 1% - с 42.5% срещу 41.8% за Фидес. Една от важните причини за сегашните реформи и донякъде сегашното поведение на Орбан е именно управлението на Дюрчани. Този, последният, обеща на унгарците 25% по-високи заплати преди влизането на страната в ЕС. И положи началото на плътно обвързване на икономиката с проекти на руски държавни компании, развивани в Унгария.
Ако някой в България помни предизборната кампания на БСП и Станишев от 2005 г., тя бе почти копие на тази на Дюрчани. Понеже знаехме историята на Унгария при Дюрчани, на мои колеги, които участваха в изборите (Георги Ангелов, Димитър Чобанов и Мартин Димитров), им бе сравнително лесно да изчислят, че една осъществена програма на БСП би довела до 7.5% - 8% бюджетен дефицит и вероятно фалит по външния правителствен дълг. През 2005 г. той бе доста по-нисък от този на Унгария – 61% срещу 38% от БВП. (Вероятно тази година българският дълг ще достигне равнището от 2005 г.). В Унгария именно правителството на Дюрчани сгромоляса икономиката още преди глобалната рецесия: през 2006 г. дългът достигна почти 54% от БВП, а бюджетният дефицит – 9.3% от БВП.
Икономиката на Унгария всъщност бе блокирана. Именно това помогна на Орбан да се представи добре на изборите за Европейски парламент през 2004 г. и да спечели 42% на изборите през 2006 г. – той излезе на първо място сред всички, но тогава правителството бе съставено от коалицията на социалистите и свободните демократи. И то доразруши икономиката. През 2009 г. Унгария бе в състояние на фактически фалит - с държавен външен дълг над 80% от БВП и спад на икономиката с почти 9% (два пъти повече, отколкото в България). Това отново помогна на Орбан и неговите вече консерватори да получат през 2009 г. 56% от местата на страната в Европейския парламент и абсолютно конституционно мнозинство (68%) на изборите през 2010 година.
Второ, реформите на Орбан имат своята странна специфика.
Те не са изцяло негови, а по-скоро на МВФ, който в такива ситуации прави едно и също – съкращава правителствените разходи и вдига данъците. В изказването си Орбан се гордее с данъка върху финансовите сделки (защото банките „били виновни за кризата“). Но те просто бяха удобният кандидат, който да бъде обложен с по-високи данъци. Другите унгарски нововъведения бяха следните:
През 2012 г. - данък върху „вредните храни“, който покри част от плащанията по дълга, но, както по всичко изглежда, не носи приходи през 2015 г. и 2016 г. А преди това - през 2011 г. – национализация на спестяванията в частни пенсионни фондове. Освен това, и споменатото от Орбан пропорционализиране на данъчното облагане с преференции за хората с деца – всъщност, те са стимул хората да плащат повече данъци, които са нужни на правителството за дългови плащания.
Бюджетният дефицит се запази относително висок (до 5.5% от БВП през 2011 г.), а правителствените разходи са уникално високи за нова Европа – 50% - 51% през 2014 г.- 2016 г. Но поради съкратените текущи разходи, имаше възможност да се изплаща външният дълг. От 80.8% от БВП през 2011 г. той бе сведен до 75.3% през 2015 година. Струва ми се, че има известно преувеличение това да се изтъква като успех, но все пак е успех.
Успех наистина е ръстът на икономиката след 2013 година. Но и той донякъде е заслуга на предшествениците – освен споменатия спад през 2009 г., през 2012 - 2013 г. има ново свиване на БВП с 3%. Всъщност, до към 2018 г. икономиката на Унгария ще компенсира онова, което се е случило преди.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
