Не реформи, не и революция
Читателите ни знаят на колко критики бе подложена Унгария в последните години - и всички те се схождаха най-вече в едно - демокрацията е застрашена. Верни на убеждението си да поднасяме на читателите си възможността да се запознават с различните проблеми директно, през документи, а не чрез преразкази, тук публикуваме изказването на министър-председателя на Унгария Виктор Орбан, направено на срещата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж на 7 април 2016 г. В известен смисъл, тя е документ, който съдържа и политическите му възгледи, и представлява междинна равносметка от икономическите и социалните реформи, проведени в страната.
K
Господин Генерален секретар,
Ако правилно разбирам, срещата ни няма да продължи повече от час. Подготвил съм ви съдържателно и подробно представяне на свършеното от нас, но ще се постарая да ви го изложа възможно най-кратко, така че да имаме колкото се може повече време за дискусия. Традиционното разбиране за демокрация е, че тя се основава на аргументи и дебати. Ето защо бих предпочел диалог, а не дълга реч. Но преди да започна със скучното описание, позволете ми няколко коментара. На първо място, искам да благодаря за поканата. За мен е голяма чест да бъда тук - не за първи път, но двадесетата годишнина от присъединяването на Унгария към ОИСР е особено приятен повод да съм тук. Благодаря ви много, че отново ме поканихте.
Сега нещо лично - аз съм член на унгарския парламент от 1990 г., от първите стъпки на новата унгарска демокрация. Само петима от сегашния унгарски парламент са в него от самото му начало. Министърът на финансите, който е тук, също е представител на този тесен кръг.
Втората подробност от личната ми биография е, че десет години работя като министър-председател на страната. За първи път заех тази длъжност през 1998 г., като я изпълнявах в продължение на четири години. Бях на 35 г. тогава и такъв млад премиер Унгария още не беше имала. Но през 2002 г. загубих изборите. След това бях десет години в опозиция и се върнах на поста през 2010 година. И така - шестнадесет години бях в опозиция, а десет - в управлението. Това е рядък случай в съвременната европейска политика. В Унгария е прието от самото начало да си решиш каква ще ти е професията – дали ще служиш на нацията като политик или ще се захванеш с някакъв бизнес. Няма криволичения. Ние, присъстващите тук на днешното заседание - министърът на финансите и няколко представители на парламента, решихме да служим на нацията като политици. И ние упорито ще продължим да го правим.
Възможно е да не успея да спечеля следващите избори. Ситуацията е благоприятна за мен, но, при всички случаи, политиката си е политика и избори могат да се загубят. Но вие може да бъдете сигурни, че пак ще се върна. И отново ще бъдем тук. Бих казал, че това е вечен кръговрат - тази теза е от съществено значение за моя доклад и на това ще настоявам до края. Ние не сме от тези, които възнамеряват да се позанимават с политика само няколко години, а след това да си живеят, забравяйки за нея. Ние взехме решение за цял живот. И това е традиционното отношение на унгарските политици към професията им, към мисията им. Ето, това бяха личните признания, с които исках да започна.
Господин Генерален секретар,
Миналия път, когато застанах пред ОИСР, беше преди пет години, през май 2011 г., когато организацията празнуваше петдесет години от създаването си. Тази година отбелязваме двадесетата годишнина от присъединяването на Унгария към ОИСР. През тези години Унгария се промени драстично: страната, обременена с проблемите на прехода към пазарна икономика, се превърна в активно реформираща се държава, която използва всички възможности, за да настигне другите страни. Надявам се, че не греша, като смятам, че и ОИСР по същия начин е преминала през големи трансформации: някогашният затворен „клуб на богатите” днес се е разраснал, достигайки глобални мащаби, и, както често казва Генералният секретар, от „фабрика на идеи” се превърна във „фабрика на дела”. И ако при ОИСР и Унгария търсим общия знаменател, мога да го назова с една дума, това е смелост.
Хората не обичат да се отказват от традиционните начини на действие, които изглеждат надеждни и проверени, дори когато е станало ясно, че те не могат да разрешат реалните проблеми и дори са се превърнали в част от тях. Ето защо, ако продължим да действаме по стария начин и със същите стари методи, би било глупаво да очакваме, че ще постигнем значителни резултати.
За да започнем да правим нещата по различен начин, трябва смелост. Ето това е, което имате и вие, имаме и ние. И на това се учехме от ОИСР при сътрудничеството в продължение на две десетилетия. Ние се оказахме достатъчно смели, за да откриваме нови пътища и да вървим напред.
Дами и господа,
Унгария преодоля кризата и показа, че е в състояние да постигне икономически растеж, два пъти по-голям от средния за ЕС, защото ние по категоричен начин въведохме нови мерки, които много хора смятаха за необичайни. Но в извънредно време, нека не се страхуваме от извънредни методи. Военните казват: „Ако картата не ви върши работа, ориентирайте се по местността”. Когато Унгария преживяваше кризата през 2010 г., се оказа, че всички карти са негодни. Наложи се да поемем по неизвестни пътища, прилагайки необичайни методи. Ето защо ние се радваме, че членуваме в ОИСР. Вашата сила се дължи на задълбочени познания и самоконтрол и именно това е необходимо на смелите държави, за да търсят нови начини, нови решения и нови методи. И ние с удовлетворение отбелязваме, че вие не настоявате ролята ви да се счита за политическа.
Много международни институции се обявяват за политически неутрални. Но е очевидно, че подобни декларации не отговарят на действителността. И става подозрително, когато някоя международна организация се заявява като такава. Но вие сте различни. Вие сте едно въодушевяващо изключение. Вие не настоявате на своята политическа роля - това беше и първият ми опит от сътрудничеството ми с вас – вие не се стремите да контролирате останалите и ние го оценяваме. Ето защо толкова много уважаваме и ценим вашата работа в Унгария.
Дами и господа,
Ще започна с кратък преглед на онова, което се случи в Унгария от 2010 г. насам и с изводите, които могат да се направят от изминатия път. Това е важно, защото ние поехме по него в една изключително лоша ситуация. Ние бяхме първата страна в ЕС, оказала се на ръба на фалита. Нашето положение бе по-лошо, отколкото в Гърция. Всички погледи бяха вперени в нас и всички искаха да ни внушат и да ни научат какво и как да правим. Днес сме в много по-добро положение и то не само в сравнение с предишните си показатели, но и в международен план, където ключовите ни индикатори сочат много сериозно подобрение.
В този ред на мисли се сещам за учените теоретици, които изследвали пчелата и установили, че, според законите на биологията и аеродинамика, тя не би трябвало да може да лети. Но в същото време те ясно виждат, че насекомото си лети. И още как … Но да се върнем към началото. И тъй като днес традиционно се приема, че числата говорят сами по себе си, ще изброя няколко важни показателя.
Преди пет години нямахме икономически растеж. Никакъв. Вътрешната задлъжнялост бе над 85%, инфлацията не падаше под 6%, бюджетният дефицит се увеличаваше бързо, достигайки 7%, а безработицата бе 20%. От десетте милиона унгарци по-малко от 3.7 милиона имаха работа и само половината от тях, а именно – 1.8 милиона - плащаха данъци. Разходите бяха повече от приходите. И всички имаха огромни дългове - правителство, бизнес и обикновени семейства. Така че, когато през 2008 г. започна финансовата криза, Унгария бе първата страна, на която й трябваше кредит от Международния валутен фонд. Не се започна с гърците. Първи бяха унгарците.
Дами и господа,
Ето така започнахме. И дори и сега не можем да се отпуснем. Ние не можем да се похвалим с тайна рецепта за антикризисен мениджмънт. Но ситуацията с унгарската икономика в момента е по-добра, отколкото когато и да било в най-новата ни история. Ние постигнахме значителни резултати. Нашата икономика расте, имаме добре балансирани показатели. През последните години Унгария постави стабилна макроикономическа основа за провеждането на необходимите реформи, включително благодарение и на препоръките на ОИСР. През 2009 г., ако си спомняте, господин Генерален секретар, имахме продължителна дискусия на тема дълговете и тогава казах: „Реформите не са достатъчни, но да се извърши революция – ще бъде прекалено. Онова, което ни е нужно, е пълно обновление на страната”. Тогава ви помолих да не използваме термина „реформи”, защото ни трябва нещо повече, но не и „революция”. И намерихме думата – „обновление” на страната. И това именно направихме.
По данни на ОИСР от 2013 г., икономическият ни растеж е значително по-висок от средния за ЕС. През последните години бюджетният дефицит възлиза на около 2%, търговският и платежен баланс показват рязко увеличаващи се приходи. Освен това, Унгария е една от малкото европейски страни, които успяха да намалят съотношението на дълга към БВП, като през това време заетостта, която бе една от най-ниските в ЕС, растеше и в момента тя е почти колкото средната за ЕС. Ние сме една от малкото страни - членки на ОИСР, които успяха да увеличат заетостта, така че ние постигнахме най-значителното намаляване на безработицата в ЕС. Сега безработицата е 6%, а започнахме с 12%. Нивото на заетост е по-високо от това, което беше преди кризата. Преките чуждестранни инвестиции се увеличават, а ръстът в промишленото производство и делът му в БВП е около 30% - един изключително добър резултат спрямо европейските стандарти.
Ще си позволя накратко да ви разкажа и за други наши постижения, които не се отчитат от макроикономическите показатели. Както се казва – подредихме си задния двор. Обезвредихме бомби със закъснител като заемите в чуждестранна валута, започнахме програма за строителство на фамилни жилища и въведохме нова система за подкрепа на семейството. Искам да отбележа и най-новите ни икономически успехи: годините на упорита работа и на смела, а също и отговорна фискална политика, ни позволиха да изплатим (тъкмо вчера) заема от Международния валутен фонд, който взехме през 2008 година. Направихме го. И вече не сме в програмата - целият ни дълг е изплатен.
Дами и господа,
Във времена като тези естествено възниква въпросът как успяхме. Как Унгария успя да смени курса толкова драстично в рамките на пет години? И особено в период, в който Европа тъне в рецесия. Смятам, като погледна назад към последните пет години, че постигнатите резултати са повлияни от четири фактора. Първият, по отношение на който не правим компромиси, е строга фискална и балансирана политика. На второ място – нова данъчна система. Трето – създаване на икономика, основана на работа и общество; и четвърто, най-важното, политическа стабилност. Тя дава солидна основа за политическо лидерство.
Без да се впускам в излишни подробности, нека обърнем внимание на отделните фактори. До края на мандата на това правителство искаме да намалим бюджетния дефицит на Унгария до нула. Обсъдих това надълго и нашироко с финансовия министър, който не е много доволен от поставената задача - не че не му харесва идеята, но осъществяването й през следващите две години би било много трудно. Но...! Целта е постигане на баланс между приходите и разходите в бюджета и възможен дефицит, в най-лошия случай, само в резултат на нови инвестиционни проекти. Това е подходът, който искам да въведа в бюджетната ни политика. Не сме далеч от това да го постигнем, тъй като с първичния бюджетен баланс – преди плащането на лихвите – вече сме на зелено, тоест, има излишък. За да обобщя, докато през 2010 г. анализаторите гледаха на Унгария като на една от най-уязвимите страни с нововъзникващи пазари, днес същите тези хора я смятат за една от най-стабилните. Много показателен за това е фактът, че, както вече споменах, успяхме да оставим зад гърба си спасителния пакет на МВФ.
Няколко бележки по новата данъчна система. Това беше най-противоречивият елемент в новата ни политика. Не сме се задълбочавали в теоретични спорове за ползата от затягането на коланите спрямо растежа или икономическите стимули, защото знаем, че няма ли добре балансиран бюджет, няма справедлив растеж. Това беше стартовата ни теза. И вместо да водим теоретични дебати, възприехме възгледа, че не можем да очакваме от обществото да поеме целия товар от кризата. Част от него трябва да се разпредели върху онези сектори, които в някаква степен са виновни за кризата или са се облагодетелствали от растежа, осигурен от трупането на дълг, в периода, предхождащ кризата. Това е изцяло нов подход към данъчната система. Така ние се оказахме първите в Европа, които наложиха данък на банковия и други сектори. Но, както обещахме, когато въведохме специфичното секторно данъчно облагане, в зависимост от икономическия растеж, започнахме да сваляме данъците. Точно поради тази причина намалихме данъка върху банките. В момента не сме на върхови нива, но всяка следваща година ще продължим да ги облекчаваме, съгласно споразумението с Европейска банка за възстановяване и развитие (EБВР).
Междувременно, някои от тези данъци стават все по-широко разпространени и популярни в ЕС. Нещо, което бе ерес преди пет години, сега се приема и дори практикува. Единствената разлика между нас и другите държави е, че ние открито заявихме, че заради последиците от кризата имаме нужда от нова, справедлива система. Ако позволите, ще вметна, че данък общ доход в Унгария е плосък данък: петнадесет процента. Напълно плосък, няма изключения. Освен това, нямаме данък наследство. Премахнахме го. Корпоративният данък за малки и средни предприятия е десет процента. Най-големите фирми плащат деветнадесет процента. Обществото вече е убедено, че има смисъл да се влагат повече усилия, защото от този финансов пакет има по-добри резултати. Затова сме толкова категорични, когато поддържаме най-ниските данъци – това е политиката на правителството ни и даже обсъждаме възможността догодина да ги намалим още.
Третият стълб при управление на кризи, дами и господа, уважаеми г-н Генерален секретар, е изграждането на икономика, основана на работа и общество. Това е политическа цел и необходимост. Необходимост е, защото унгарската икономика се задъхваше от непосилните социални разходи в резултат на безработицата. Вероятно сте чували или поне в някои от вашите страни членки се употребява словосъчетанието “работещи безработни”, което значи, че има хора, които получават помощи за безработица, но работят в сивия сектор. Това бе една широко разпространена схема в Унгария. В днешно време тя е почти невъзможна, защото помощите се изплащат само три месеца. И вместо да насърчаваме хората да седят безработни, се концентрираме върху начините да ги върнем на работа. С други думи, вместо помощи, им предложихме работа.
В Унгария наричаме този подход в икономиката, основан на работа и общество - “икономика на работещите”[1]. Не използваме термина “общество на помощите”, защото то вече е в миналото. Вместо това, използваме термина “общество на работещите”, който е почти идентичен с отдавна познатата и успешна германска система, която там наричат “общество на производителността”. Един елемент от нея е данъчната система, за която споменах по-рано. Но друга важна характеристика на нашата система е гъвкавото законодателство в сферата на труда. През 2011 г. в първите месеци на управление на сегашното правителство променихме Кодекса на труда – обсъдихме промените и с вашия Генерален секретар – договорите станаха по-лесни за прекратяване, но и наемането на нови служители се улесни и стана по-приемливо за бизнеса. Не случайно сред страните членки на срещата на ОИСР днес, Унгария е на четвърто място по гъвкавост на регулациите, които са в съответствие с препоръките на ОИСР.
Третият елемент е свързан със създаването на нова система на професионално образование. На този етап не сме доволни от постигнатото, опитахме се да копираме германската система, но ни трябва време. Необходимо е да вземем много смело политическо решение, защото образованието при нас е обединено в единна структура, под шапката на министерството на образованието. Но културните ни особености са такива, че за министерството професионалното образование е непозната материя и се наложи да го разделим на две части: професионалното образование мина в ресора на финансовото министерство и министерството на икономиката. Министерството на икономиката отговаря за управлението на системата за професионално образование. Имаше много дискусии, дори стачки и обществено недоволство, както и многобройни професионални спорове. Но се надявам, рано или късно, нещата да влязат в релси.
Въпреки високите нива на безработица, в много от случаите се изправяхме пред липсата на квалифицирани кадри, затова се заехме да реформираме системата за професионално образование, като бяхме готови да платим и съответната политическа цена. Искам само да вметна, че като част от идеята за “общество на работещите” е въвеждането на общественополезния труд. Основното е да се създаде заетост в обществения сектор както за онези, които дългосрочно са излезли от пазара на труда, така и за много ниско квалифицираните, трайно изолирани от пазара, и за живеещите в по-изостаналите икономически региони. Вероятно тази система не е печеливша на принципа на елементарните изчисления разходи-приходи. Определено не е. Но за участващите в нея това, че не зависят от помощи, а са полезни членове на обществото, означава повишено самочувствие, което по-късно се отплаща на пазара на труда. Разбира се, знаем, че това е само временно решение. Ето защо се стремим да извадим колкото се може повече хора от обществения сектор и - чрез различни програми за преквалификация - да им намерим реални длъжности.
И накрая трябва да спомена една от основните амбиции на правителството ни – семейната политика. Както много от страните членки на ОИСР, Унгария понася негативните ефекти от увеличаващото се застаряващо население. Ние сме изправени пред демографските проблеми и ефекта им върху пазара на труда, затова трябва да намерим решение. В крайна сметка, вярваме, че то е в семейството и семейната политика. Тази теза обаче не се приема с единодушие и по нея се водят много дебати. Понякога си мислим, че вероятно сме твърде големи идеалисти. Но ще настояваме докрай, че решението трябва да се търси на база семейна политика. Това именно наше лично убеждение стои зад взетите икономически мерки. Но трябва да приема, че резултатът с решаването на проблема със застаряващото население ще е спорен. В същото време, настоявам в случая да не се намесват други аспекти - като мигрантите и прочее. Това просто ще бъде лесно измъкване от въпроса. Ако намериш лесен и бърз отговор, нямаш стимул да търсиш по-сложния. А въпросът със семейната политика е по-сложният. В дългосрочен план смятам, че за обществото тя ще е по-полезна, отколкото да търсим помощ отвън.
Затова въведохме системата за семейното подоходно облагане, която предлага значителни данъчни облекчения на работещите на база броя деца в едно домакинство. На практика, семействата с три и повече деца не плащат никакви данъци в Унгария. Друг елемент на семейната политика е възстановяването на баланса между помощите и отговорностите. Също много спорен въпрос. Богатият на евфемизми английски език има термини, като “култура на подкрепата[2]” и “култура на нещо за нищо”[3], в която семействата се стремят да живеят само от помощи, без да поемат никакви социални задължения. Това беше често срещана практика в Унгария. Следователно, наред с други неща, обвързахме детските помощи с посещаването на училище. Ако не ходят на училище, няма помощи. Нула. Опитахме се да комбинираме свободата на избор, семейната политика и отговорността в единна система. Това дава възможност на „рисковите” деца да си осигурят по-добри позиции в обществото за в бъдеще. Може ли само да допълня, че в Унгария всяко дете от тригодишна възраст трябва да посещава детска градина или училище, освен ако родителите не поискат специално разрешение от местните власти да спрат детето. Семействата с деца от три до шест години имат свободата да не ги пращат на детска градина, но трябва да получат разрешение за това. Но за всички други е задължително. Имаме голяма ромска общност и това е основна точка в интеграционната ни политика. Ако не успеем да ги интегрираме, започвайки от тригодишна възраст, по-късно става много трудно. Интеграционната политика на Унгария до голяма степен се базира най-вече на този нов подход. Също така искам да отбележа, че за всички деца в детската градина е осигурена безплатна храна. Това е друга трудност, с която трябва да се справят бедните семейства. Сега смятам, че сме комбинирали интеграционната политика, семейната политика, образователната политика и политиката спрямо бедните семейства в една система – и се надяваме, че ще проработи. Когато имате такава сложна система, трябва време да се провери дали работи или не. Но поне сме започнали да я изпълняваме и смятам, че до две-три години ще стане ясно дали е била успешна и какъв е процентът на успеваемост.
И последно, дами и господа, за да поддържаме всичко това, е необходима политическа стабилност. Склонни сме да забравяме, че тя днес е много ценна. Също така сме склонни да забравяме, че политиката, в рамките на демократичните норми, е безкрайно съревнование за лидерство. С други думи, тези, които печелят демократичното състезание, трябва да водят. Това очакват избирателите и гражданите. В Унгария правителството беше преизбрано с две трети мнозинство по време на парламентарните избори през 2014 година. Това стана, след като извършихме радикални промени, които бяха възприети не само като серия от реформи, а като всеобхватна програма за възраждане. Затова, след много брутални и драстични реформи или обновление, след четири години усилен труд, след множество противоречия и дебати, заради силното си лидерство на парламентарните избори отново спечелихме мнозинство. Това е много обещаващ и обнадеждаващ знак за всички политически лидери в Европа. Ако бездействате, имате по-малък шанс за оцеляване, отколкото ако действате “брутално”. Хората се нуждаят от лидер в този тежък момент, в който се намира Европа, дори и да е противоречив от социална гледна точка.
---
Като заключение, след успешното преодоляване на последиците от кризата и след като икономиката ни пое по пътя на растежа, ни очаква следващото голямо предизвикателство; наричаме го “предизвикателството да настигнем другите”. Векове наред историята на Унгария се свързва само с това как да настигне по-облагодетелстваната западна половина на Европа, към която Унгария винаги се е стремяла и е принадлежала, но от която твърде често е била изкуствено разделяна с войни и окупации. Като част от ЕС, НАТО и ОИСР, тази възможност отново е в нашите ръце. Последния път, когато сме били толкова близо до тази цел, е бил през последната третина на ХIX век. Всеки, който е посещавал Будапеща и е виждал сградите от онзи период, знае за какво говоря. Искрено се надявам днес да сме на прага на нов период на обединение и за целта разчитаме на съветите на нашия партньор, с когото работим през последните двадесет години, а именно Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Много ви благодаря, г-н Генерален секретар.
От интернет страницата на унгарското правителство - http://www.kormany.hu/en/the-prime-minister/the-prime-minister-s-speeches/address-by-viktor-orban-at-the-oecd
Превод от английски Михайла Миленкова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
