Ходене по буквите
Маркос Хиралт Торенте. „Време за живот”. Превод Румен Руменов. ИК „Персей”, С., 2015, цена 8 лв.
Маркос Торенте (1968, Мадрид) е обаятелен и срамежлив мъж, натежал с годините. В т.ч. и символически – романът му „Време за живот” е спечелил не само Националната награда за литература на Испания, но и прочутата италианска награда „Стрега” (след прегласуване, в което побеждава „Физика на тъгата” на Господинов). По време на дискусията със своя конкурент Торенте, един от гостите на Софийския международен литературен фестивал, някак притеснен обясни успеха си така: в разрез с испанската традиция, според която по католически прозорецът към интимността трябва да е затворен, той излага всичко на показ, по протестантски, и минувачът може да види мръсното му семейно бельо. За всички, които разчистваме сметки с бащите си, погребваме ги или ги раждаме в общуването със собствените си деца, „Време за живот” би трябвало да предизвика интелектуална стръв. За съжаление обаче, случаят е друг – ядем и после сякаш повръщаме. Маркос Торенте регистрира връзката с баща си, известен художник, до самата му смърт: полулюбов и полуомраза, опити за сближение и раздалечаване... Мълчания. Прави го обаче простичко, доста простичко. Няма я мощта, типична за Карл Уве Кнаусгор, който отпусна шлюзовете на това писане и в момента прекроява картата на автофикционалното в съвременната световна литература. Нито „неловкостта без катарзис” у Дюрас. По-скоро си представям Торенте при психотерапевта му – и как мъчително достига до равно наредените думи на гняв, обич и безсилие. Работата по изваждане на несъзнаваното обаче не е достатъчна. Няма я литературната похватност, благодарение на която култовият Боланьо е приветствал появата на Торенте на испаноезичната литературна сцена. Да, книгата е много болезнена, но и досадна. „Време за живот” не предизвиква читателя да превърне текста в мост към самия себе си. Разбира се, има чудесни психологически откровения на самия Торенте – като, да речем, коментара на финансовите затруднения на баща му като художник: Знае се, че талантът, с редки изключения, не е определящ за известността ти, защото се намесват други фактори, като късмета и способността – не толкова често срещата при талантливите – да не подбуждаш омраза, предразсъдъци или завист, което не означава да си невидим, но означава да си безопасен за егото на тези, които притежават само его и малко власт. Знае всичко това, както и колко опустошително може да бъде чувството на незаслужено отхвърлен, и предпочита да не се наложи аз да поемам този риск.
Въпреки всичко, Маркос Торенте рискува да тръгне по пътя на изкуството - и на баща си: да бъде като него, за да спечели одобрението му, и да се различава от него, за да дойде собственото му „време за живот”. Най-вероятно успехът на „Време за живот” се дължи на световния език, на който е родена книгата, но засега бих могъл да наредя Маркос Торенте към приятелите, на които мечтая да се доверя, отколкото да го причисля към световните писатели.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
