Женски ласки по време на криза
„Две жени“ (Duasmulheres), 2009, Португалия, 100 минути, режисьор Жуау Мариу Грилу, сценарий: Руи Кардосо Мартинес, Тереса Коелю; в ролите: Беатрис Батарда, Вирхилиу Кастело, Дебора Монтейро и др.
Показан по време на ІІ-я фестивал на португалското кино в „Одеон“ (25 -27 септември).
Доскоро свързвахме португалското кино едва ли не само с доайена му Мануел де Оливейра (1908-2015), който до последно снимаше. Но напоследък имаме шанс да го погледнем поне веднъж годишно. Първо беше в кино „Влайкова“, втора година вече – в „Одеон“.
От представените 8 заглавия гледах 2: „Семейство Майя“ в присъствието на режисьора му Жуау Бутельо (във Варна на „Любовта е лудост“, където португалското кино бе на фокус, вж. „Култура“, бр. 30 от 2015) и сега - „Две жени“ в „Одеон“, пълен с киномани.
Попадаме в Лисабон на свръхбогатите. Зад луксозния параван избиват корупция и сривове – икономически и семейни. Фон на действието са стратегиите за оцеляване на инвеститорски фонд по време на кризата от 2008.На фокус са преживяванията на психиатърката Жоана (Беатрис Батарда), съпруга на финансов бос (Вирхилию Кастело), с нейна пациентка – проститутката и манекенка Моника (Дебора Монтейро).
Филмът започва обещаващо с изображение от пътна камера в тъмното, фиксираща преминаващите коли. Една от тях спира в отбивка. Вътре е жена. Не се вижда добре. После става ясно, че е в кабинета на изисканата Жоана. Пациентката е расова девойка. В началото враждебна, тя постепенно се отпуска и признава, че е имала пристъп на ужасяваща паник атака. Въпреки че не е в стила й, психиатърката й дава визитката си – да й се обади, ако има проблем. Моника идва отново в кабинета с покана. Жоана се оказва на ревю. В суматохата – женска целувка. Започва паралелният живот на психиатърката, впримчена в новата страст. Продължава да изпълнява светските си съпружески задължения, но... В изблик на откровение завежда любовницата в родната си извънградска къща край река. Разказва й спомени за детството си. То не е бедно, но не е и радостно. В хотелската стая по време на секс пита Моника защо е избрала този живот. Тя отговаря, че когато баща й навремето я изнасилил на семейната маса по време на обяд, майката крещяла да не счупи чиниите, а бабата – че яденето ще изстине. Сега й е добре – контролира положението. И ползва различни имена...
Не щеш ли, финансовият бос отваря лаптопа на съпругата си и вижда Моника. Веднага проумява, че е рогоносец. Паника. За кратко – има верен шофьор, който си знае работата. Жоана не открива Моника по мобилния, отива в хотелската й стая и се просва на пода от гледката, която ние не виждаме.
Филмът завършва през 2014, когато семейството отива на поредния лъскав прием.
Режисьор със солидна филмография, Жуау Мариу Грилу (1958) се е опитал да обгледа стреса на кризата през радикален завой на хладна хетеросексуална жена и машинациите на застрашения й от фалит съпруг. Въпреки че започва ударно и дамските ласки и тела са представени елегантно, а мъжките домогвания – иронично, филмът е повърхностна драма с фройдистки мотиви, завила на свой ред към нелеп трилър. Важната тема, добрите актриси, кадрите с красивия Лисабон и елипсите не спасяват филмовата немощ. Социалните внушения са декларативни, психологизъм изобщо липсва. От цялата лайфстайлска патардия става ясно, че още преди шест години португалското кино е дало своя принос към хомосексуалните екстази на екрана.
А на всичкото отгоре дискът, от който се прожектира „Две жени”, беше повреден. Прозвуча като обида към публиката, любопитна за португалско кино. Нищо, че прожекциите са безплатни.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 02.10.2015 19:10
Б
Б
От: Eвгени Илиев
Фестивал на португалсото кино имаше и в кино Еuro Cinema.
