Женски ласки по време на криза
„Две жени“ (Duasmulheres), 2009, Португалия, 100 минути, режисьор Жуау Мариу Грилу, сценарий: Руи Кардосо Мартинес, Тереса Коелю; в ролите: Беатрис Батарда, Вирхилиу Кастело, Дебора Монтейро и др.
Показан по време на ІІ-я фестивал на португалското кино в „Одеон“ (25 -27 септември).
Доскоро свързвахме португалското кино едва ли не само с доайена му Мануел де Оливейра (1908-2015), който до последно снимаше. Но напоследък имаме шанс да го погледнем поне веднъж годишно. Първо беше в кино „Влайкова“, втора година вече – в „Одеон“.
От представените 8 заглавия гледах 2: „Семейство Майя“ в присъствието на режисьора му Жуау Бутельо (във Варна на „Любовта е лудост“, където португалското кино бе на фокус, вж. „Култура“, бр. 30 от 2015) и сега - „Две жени“ в „Одеон“, пълен с киномани.
Попадаме в Лисабон на свръхбогатите. Зад луксозния параван избиват корупция и сривове – икономически и семейни. Фон на действието са стратегиите за оцеляване на инвеститорски фонд по време на кризата от 2008.На фокус са преживяванията на психиатърката Жоана (Беатрис Батарда), съпруга на финансов бос (Вирхилию Кастело), с нейна пациентка – проститутката и манекенка Моника (Дебора Монтейро).
Филмът започва обещаващо с изображение от пътна камера в тъмното, фиксираща преминаващите коли. Една от тях спира в отбивка. Вътре е жена. Не се вижда добре. После става ясно, че е в кабинета на изисканата Жоана. Пациентката е расова девойка. В началото враждебна, тя постепенно се отпуска и признава, че е имала пристъп на ужасяваща паник атака. Въпреки че не е в стила й, психиатърката й дава визитката си – да й се обади, ако има проблем. Моника идва отново в кабинета с покана. Жоана се оказва на ревю. В суматохата – женска целувка. Започва паралелният живот на психиатърката, впримчена в новата страст. Продължава да изпълнява светските си съпружески задължения, но... В изблик на откровение завежда любовницата в родната си извънградска къща край река. Разказва й спомени за детството си. То не е бедно, но не е и радостно. В хотелската стая по време на секс пита Моника защо е избрала този живот. Тя отговаря, че когато баща й навремето я изнасилил на семейната маса по време на обяд, майката крещяла да не счупи чиниите, а бабата – че яденето ще изстине. Сега й е добре – контролира положението. И ползва различни имена...
Не щеш ли, финансовият бос отваря лаптопа на съпругата си и вижда Моника. Веднага проумява, че е рогоносец. Паника. За кратко – има верен шофьор, който си знае работата. Жоана не открива Моника по мобилния, отива в хотелската й стая и се просва на пода от гледката, която ние не виждаме.
Филмът завършва през 2014, когато семейството отива на поредния лъскав прием.
Режисьор със солидна филмография, Жуау Мариу Грилу (1958) се е опитал да обгледа стреса на кризата през радикален завой на хладна хетеросексуална жена и машинациите на застрашения й от фалит съпруг. Въпреки че започва ударно и дамските ласки и тела са представени елегантно, а мъжките домогвания – иронично, филмът е повърхностна драма с фройдистки мотиви, завила на свой ред към нелеп трилър. Важната тема, добрите актриси, кадрите с красивия Лисабон и елипсите не спасяват филмовата немощ. Социалните внушения са декларативни, психологизъм изобщо липсва. От цялата лайфстайлска патардия става ясно, че още преди шест години португалското кино е дало своя принос към хомосексуалните екстази на екрана.
А на всичкото отгоре дискът, от който се прожектира „Две жени”, беше повреден. Прозвуча като обида към публиката, любопитна за португалско кино. Нищо, че прожекциите са безплатни.