Като в криво огледало
Миналия петък диригентът Йордан Камджалов изнесе за първи път концерт с радиооркестъра. Бе поканен от директорката на музикалната къща при БНР Хелия Чавдарова.
В сълзлив текст, прочетен от млада дама преди концерта, Камджалов съобщи, че концертът ще бъде посветен на паметта на големия български композитор Лазар Николов. В началото, извън програмата, бе изсвирена, по-точно пресвирена втората част на емблематичния Концерт за струнен оркестър на Николов. Липсата на елементарен поглед към формата и линиите в тази пасакалия, на естествено съотношение между гласовете-групи и комбинациите, които образуват в процеса на движение на формата, бе доста смущаваща. Не се усети и специфичната лирика, която тук се проявява тихо, от дълбините, и остава притаена, но осезаема, ако има кой да я изведе.
Бартоковият Концерт за две пиана, ударни и оркестър е комплицирана композиция, синтезирала функциите на клавирни и ударните с оркестъра, чиято лексика е по-пестелива и в повечето случаи подсилва темброво двете солиращи групи. Независимо от железния пианизъм на дуото Аглика Генова и Любен Димитров, в излъчването на творбата липсваше онази вътрешна енергия на конструкцията, липсваше баланса и равнопоставеността на елементите й - с превес на пианата за сметка на ударните в чисто динамическо отношение, въпреки добрата изява на Добри Палиев и особено на Пламен Тодоров. Двете солистични групи не бяха подпомогнати за пълноценна темброва игра поради несигурното равновесие с оркестъра, а диригентът бе впрегнал усилията си предимно в общо постигане на първото тактово време. Творбата дава много възможности за темброва и звукова комбинаторика и за полифонична игра. Не им се случи да се вместят в обхвата на диригентския прочит...
Музикалният текст започна да звучи съвсем деформирано – като в криво огледало, в Петата симфония на Малер. Налага се да припомня, че диригентският прочит предполага дисциплина на мисълта и на емоцията. Предполага още ясно виждане на формата с подходяща естетика на звука. Най-малко предполага обаче заучени движения, ефектно подбрани и прилагани „по рецепта” сякаш, но в които се разчита не музика, а нелогична преднамереност и някаква трескавост и неувереност. Музиката на Малер, колкото и да внушава възможност за емоционален екстрем, е подчинена на ясна логика. Самият композитор, бидейки и много известен диригент, винаги щедро изписва указания за диригента в партитурите си. Те изискват гъвкавост в съотношенията между темпата и в звуковата характеристика на отделните фази в развитието. Изпълнението вървеше на тласъци (траурен марш), а скерцото ми напомни едно пророчество на Малер за неподходящото темпо, което може да доведе до безсмислие. В прочутото Адажието, например, никой не си позволява да пренебрегва знаците за дъхове, които композиторът е изписал в партитурата и които за Камджалов нямаха никакво значение. Припряност разруши вътрешната му структура, отне внушението за интимност и развълнувано разказана емоция. Финалната част бе кулминацията в разпада, в хаотичното изсипване на тонове, в деформацията на звука. Оркестърът бе направо неузнаваем във фразирането, в баланса между групите като резултат от стремежа да отговори на непоследователното и не разбрало смисъла на този музикален текст диригентско поведение.
Всеки път, когато Камджалов пристигне в България, около него зазвучават истерични медийни дитирамби. Самият той не само внася привкуса на сензация, но и разказва охотно за отношенията си с музикалното изкуство. Но го прави дилетантски и безвкусно. Чухме многократно колко е плакал, когато е чул Петата симфония на Малер, разбрахме, че „Бътерфлай” е магическа, че музиката ще ни направи добри, че за него е важна душата на слушателя, че концертът е един подвиг - като този на Давид срещу Голиат. У нас почти няма медия, която да не го нарече гениален и световноизвестен. Като че ли това е първият случай в историята на българското диригентско изкуство, когато негов представител е дирижирал отвъд Драгоман. В същото време причината, че Камджалов не е вече генералмузикдиректор на Хайделберг, далеч не са неговите многобройни ангажименти, а безпрецедентно шумен за тази страна професионален конфликт с оркестъра. Този факт обаче нещо не се споменава. Но за космическото явление „Камджалов” чухме, чухме и за научните му интереси. Също и за специалния метод, по който учи партитурите наизуст. Е, концертът му на 20 т. м. показа доколко ги разбира и на какво професионално равнище общува със симфоничен оркестър.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
8 - 30.04.2015 16:40
Уточнение
Уточнение
От: Zlatanova
Прочетох с голямо вълнение статията на Ек. Дочева и се учудих доколко една обяснима човешка завист може да придобие измеренията на монументална злоба. Затова услужливо ви изпращам един материал за "странната и трудно обяснима" личност Й. Камджалов. Не представлява проблем да Ви го предоставя и в оригинал - с необяснимо смущение от странните заключения на музиковедката Е. Дочева, които толкова силно се разминават с мнението на неподкупните специалисти от Германия:
European News Agency, 26.04.2015: Паметна епоха под ръководството на генералния музикален директор Камджалов
Въз основа на изключителните си художествени изяви и огромния успех сред публиката с отбелязване на максимално продадени места, според официалната статистика на Театъра и оркестъра в Хайделберг, кметът на град Хайделберг ангажира Й.Камджалов за първи гост-диригент на Филхармоничния оркестър... Първата част Сюита 2 "Дафнис и Хлое" от Равел завърши с бурни аплодисменти. Направи впечатление осъщественото перфектно сътрудничество между диригент и оркестър в техническо отношение, но също така в музикален и чисто човешки план. След паузата следваше най-известната творба на Хенрик Гурецки - Симфония 3 (на оплаквателните песни)с нейните три бавни части, които се изливат в непрекъснат поток... Музиката на Гурецки е израз на безкраен копнеж, който се излива някакси неудържимо в болка, или е израз на болка, която се разтваря в копнеж. Очевидно Камджалов бе така дълбоко проникнал в музикалния процес, че без партитура, но не изпускайки и за миг цялостната перспектива на творбата, изпълни със 100-процентова суверенност тази величава композиция. Тук става въпрос за един съвсем друг начин на дирижиране, на пораждане на напрежение и интензивност, които едва ли можем да видим другаде - просто израз на ЧИСТА ГЕНИАЛНОСТ. Не случайно редкият и специфичен диригентски стил на Камджалов е охарактеризиран от световно известния съвременен композитор Петерис Васкс като "вулкан и аскет" в парадоксално единство. Йордан Камджалов сътвори върхова вътрешна комуникация и високо напрежение. Благодарение на това постигна изключителен контрол и същевременно свобода, като по този начин създаде условия за възникването на една шокиращо крещяща тишина по време и в края на композицията. Така той напълно постигна целта си: "Работя за тишината. За мен тя е същинският критерий за успеха." Един диригент, който владее простанството до съвършенство!... Накрая - нестихващи аплодисменти и Standing ovation...Дъжд от рози се изсипа на сцената за необикновения и обичан генерален музикален директор Йордан Камджалов, който като музикален шеф в Хайделберг спечели надрегионално и интернационално признание за своя театър и оркестър. Пресата ни уведомява, че е пожънал наскоро големи успехи между другото в Токио, с Немската западно-южна филхармония в Брегенц и на Централния европейски музикален фестивал. За Хайделберг завършва смайващата музикална епоха на един истински визионер.
http://www.european-news-agency-de/kunst_kultur_und_musik/eine_praegende_epoche_unter_gmd_kamdzhalov-61255/
Uwe Marcus Rykov
European News Agency, 26.04.2015: Паметна епоха под ръководството на генералния музикален директор Камджалов
Въз основа на изключителните си художествени изяви и огромния успех сред публиката с отбелязване на максимално продадени места, според официалната статистика на Театъра и оркестъра в Хайделберг, кметът на град Хайделберг ангажира Й.Камджалов за първи гост-диригент на Филхармоничния оркестър... Първата част Сюита 2 "Дафнис и Хлое" от Равел завърши с бурни аплодисменти. Направи впечатление осъщественото перфектно сътрудничество между диригент и оркестър в техническо отношение, но също така в музикален и чисто човешки план. След паузата следваше най-известната творба на Хенрик Гурецки - Симфония 3 (на оплаквателните песни)с нейните три бавни части, които се изливат в непрекъснат поток... Музиката на Гурецки е израз на безкраен копнеж, който се излива някакси неудържимо в болка, или е израз на болка, която се разтваря в копнеж. Очевидно Камджалов бе така дълбоко проникнал в музикалния процес, че без партитура, но не изпускайки и за миг цялостната перспектива на творбата, изпълни със 100-процентова суверенност тази величава композиция. Тук става въпрос за един съвсем друг начин на дирижиране, на пораждане на напрежение и интензивност, които едва ли можем да видим другаде - просто израз на ЧИСТА ГЕНИАЛНОСТ. Не случайно редкият и специфичен диригентски стил на Камджалов е охарактеризиран от световно известния съвременен композитор Петерис Васкс като "вулкан и аскет" в парадоксално единство. Йордан Камджалов сътвори върхова вътрешна комуникация и високо напрежение. Благодарение на това постигна изключителен контрол и същевременно свобода, като по този начин създаде условия за възникването на една шокиращо крещяща тишина по време и в края на композицията. Така той напълно постигна целта си: "Работя за тишината. За мен тя е същинският критерий за успеха." Един диригент, който владее простанството до съвършенство!... Накрая - нестихващи аплодисменти и Standing ovation...Дъжд от рози се изсипа на сцената за необикновения и обичан генерален музикален директор Йордан Камджалов, който като музикален шеф в Хайделберг спечели надрегионално и интернационално признание за своя театър и оркестър. Пресата ни уведомява, че е пожънал наскоро големи успехи между другото в Токио, с Немската западно-южна филхармония в Брегенц и на Централния европейски музикален фестивал. За Хайделберг завършва смайващата музикална епоха на един истински визионер.
http://www.european-news-agency-de/kunst_kultur_und_musik/eine_praegende_epoche_unter_gmd_kamdzhalov-61255/
Uwe Marcus Rykov
7 - 02.03.2015 19:26
Най-после
Най-после
От: lin
Адмирации към Екатерина Дочева! Все някъде, някога, трябваше да се каже истината за това безпрецедентно по своята гротесковост явление - "диригента" Йордан Камджалов!Твърде дълго продължи толерантността на музикалната общественост към един ужасяващо необразован, немузикален, но ловък и комбинативен кариерист, подкрепян от определени религиозни общества. Журналистите на БНР явно не се умориха от глупостите, които той упорито бълваше в ефир и с години го канеха да говори за своите виждания. Все едно здравият разум се беше изпарил.
6 - 28.02.2015 20:25
От: Аркси
След изкривения прочит на концерта в публикацията "Като криво оггледало" ще предложа друг, огледален прочит, който претендирам да е прав и поради усещането за неговата споделеност от голяма част от присъстващите. Встъпителните думи, с които Й. К. посвети целия концерт на паметта на Лазар Николов, бяха възприети като израз на съкровени чувства и дълбока почит на ученик към идеен учител. Частта от Концерт за струнен оркестър, включена в последния момент в програмата, преобърна недостатъците в предимства - имаше искреност и спонтанност в прозвучаването на тази прекрасна музика, която в целия създаден от посвещението контекст се възприе от присъстващите с благодарност за този рядко случващ се жест. В Бартоковия Концерт за две пиана, ударни и оркестър Камджалов създаде организация, която с цялата си дискретност беше тотално в услуга на солиращия "квартет", и четиримата солисти във взаимодействие с оркестъра се изявиха блестящо чрез одухотворения си пианизъм и ярките по тембър и ритъм диалози на ударните. В Петата симфония на Малер още от първия патетичен мононлог на тромпета и трите съдбовни триолови избухвания в оркестъра разбрах, че нещо ще се случи. Имаше ядрен заряд, имаше тотално приковаване на вниманието в залата. Оттам нататък началната енергия се превръщаше във времепространство, където всеки детайл, всеки прилив и отлив, всяка безкрайна болка и висш екстаз, всеки монолог и всяко tutti придобиваха точния си смисъл. Скерцото, което друг път ми се е струвало дълго, сега се движеше през солото валдхорна, груповите и единични оркестрови сола с характерната за Малер лекота, в която са примесени безгрижност и носталгия. В средния дял на Скерцото диригент и оркестър изригнаха в драматична мощ, която преобърна гледната точка към цялото. За Адажиетото и другите части тук няма място да се разпростирам - навсякъде Малеровата музикална експресия бе извеждана до предела и публиката остана докрай прикована във възприемащото си внимание, за да избухне накрая в бурни и продължителни аплодисменти. Може да е клише, но всичко това се случи.
Публикацията на Е. Дочева завършва с пасаж, който няма нищо общо с концерта и е написан в хейтърски стил, със саморазобличаваща се злост, която освобождава от всяко желание за коментар. Всичко остава на съвестта на авторката.
Публикацията на Е. Дочева завършва с пасаж, който няма нищо общо с концерта и е написан в хейтърски стил, със саморазобличаваща се злост, която освобождава от всяко желание за коментар. Всичко остава на съвестта на авторката.
5 - 28.02.2015 16:36
За концерта
За концерта
От: иван николов
Дали Малер е плакал слушайки творбата си? Много исках да ми хареса този концерт. Не се получи. Пожелавам на Камджалов повече детайлност в работата.
4 - 28.02.2015 00:23
От: Samson
Глуха ли е, сляпа ли е тази женица? Или изобщо не е била в залата?!? Тия от Култура тотално се изложиха тоя път. Барем да не личеше от самолет, че някой го тресе яка злоба.
