Като в криво огледало
Миналия петък диригентът Йордан Камджалов изнесе за първи път концерт с радиооркестъра. Бе поканен от директорката на музикалната къща при БНР Хелия Чавдарова.
В сълзлив текст, прочетен от млада дама преди концерта, Камджалов съобщи, че концертът ще бъде посветен на паметта на големия български композитор Лазар Николов. В началото, извън програмата, бе изсвирена, по-точно пресвирена втората част на емблематичния Концерт за струнен оркестър на Николов. Липсата на елементарен поглед към формата и линиите в тази пасакалия, на естествено съотношение между гласовете-групи и комбинациите, които образуват в процеса на движение на формата, бе доста смущаваща. Не се усети и специфичната лирика, която тук се проявява тихо, от дълбините, и остава притаена, но осезаема, ако има кой да я изведе.
Бартоковият Концерт за две пиана, ударни и оркестър е комплицирана композиция, синтезирала функциите на клавирни и ударните с оркестъра, чиято лексика е по-пестелива и в повечето случаи подсилва темброво двете солиращи групи. Независимо от железния пианизъм на дуото Аглика Генова и Любен Димитров, в излъчването на творбата липсваше онази вътрешна енергия на конструкцията, липсваше баланса и равнопоставеността на елементите й - с превес на пианата за сметка на ударните в чисто динамическо отношение, въпреки добрата изява на Добри Палиев и особено на Пламен Тодоров. Двете солистични групи не бяха подпомогнати за пълноценна темброва игра поради несигурното равновесие с оркестъра, а диригентът бе впрегнал усилията си предимно в общо постигане на първото тактово време. Творбата дава много възможности за темброва и звукова комбинаторика и за полифонична игра. Не им се случи да се вместят в обхвата на диригентския прочит...
Музикалният текст започна да звучи съвсем деформирано – като в криво огледало, в Петата симфония на Малер. Налага се да припомня, че диригентският прочит предполага дисциплина на мисълта и на емоцията. Предполага още ясно виждане на формата с подходяща естетика на звука. Най-малко предполага обаче заучени движения, ефектно подбрани и прилагани „по рецепта” сякаш, но в които се разчита не музика, а нелогична преднамереност и някаква трескавост и неувереност. Музиката на Малер, колкото и да внушава възможност за емоционален екстрем, е подчинена на ясна логика. Самият композитор, бидейки и много известен диригент, винаги щедро изписва указания за диригента в партитурите си. Те изискват гъвкавост в съотношенията между темпата и в звуковата характеристика на отделните фази в развитието. Изпълнението вървеше на тласъци (траурен марш), а скерцото ми напомни едно пророчество на Малер за неподходящото темпо, което може да доведе до безсмислие. В прочутото Адажието, например, никой не си позволява да пренебрегва знаците за дъхове, които композиторът е изписал в партитурата и които за Камджалов нямаха никакво значение. Припряност разруши вътрешната му структура, отне внушението за интимност и развълнувано разказана емоция. Финалната част бе кулминацията в разпада, в хаотичното изсипване на тонове, в деформацията на звука. Оркестърът бе направо неузнаваем във фразирането, в баланса между групите като резултат от стремежа да отговори на непоследователното и не разбрало смисъла на този музикален текст диригентско поведение.
Всеки път, когато Камджалов пристигне в България, около него зазвучават истерични медийни дитирамби. Самият той не само внася привкуса на сензация, но и разказва охотно за отношенията си с музикалното изкуство. Но го прави дилетантски и безвкусно. Чухме многократно колко е плакал, когато е чул Петата симфония на Малер, разбрахме, че „Бътерфлай” е магическа, че музиката ще ни направи добри, че за него е важна душата на слушателя, че концертът е един подвиг - като този на Давид срещу Голиат. У нас почти няма медия, която да не го нарече гениален и световноизвестен. Като че ли това е първият случай в историята на българското диригентско изкуство, когато негов представител е дирижирал отвъд Драгоман. В същото време причината, че Камджалов не е вече генералмузикдиректор на Хайделберг, далеч не са неговите многобройни ангажименти, а безпрецедентно шумен за тази страна професионален конфликт с оркестъра. Този факт обаче нещо не се споменава. Но за космическото явление „Камджалов” чухме, чухме и за научните му интереси. Също и за специалния метод, по който учи партитурите наизуст. Е, концертът му на 20 т. м. показа доколко ги разбира и на какво професионално равнище общува със симфоничен оркестър.