Една ключова дума за развитието на сюрреализма в България, според Яна Букова
Писателката и преводачката Яна Букова помести една своя статия в две части във в.”Култура” „Още нещо малко пак за думичката с П.” (броеве 21 и 22 от тази година), посветена на модернизма в българската поезия. Спирам се на първата част в брой 21. Освен оповестеното заглавие, статията в контекста търси добро място в националния литературен живот на близките на авторката автори. Лично аз не бих спорил с нея в това отношение, защото всеки има право на заявка за слава, както има и друго правило – колкото и да дебатираш, времето решава кой остава в литературното наследство. Но статията й има пасаж, който е непочтена нападка срещу големия наш писател, поет и преводач Стефан Гечев. Яна Букова го обвинява в липса на модернистично виждане, което е ощетило преводите му и така практически ги е лишило от принос за нашето литературно развитие. Цитирам нейното твърдение: ”Един такъв пример е Стефан Гечев в преводите му на гръцките модернисти, френските сюрреалисти и отправния за тях Лотреамон. Просто илюстративна е грешката на Гечев в едно стихотворение на сюрреалиста Емпирикос, когато наместо думата “задник”, превежда “видение”. Това не е грешка единствено поради подхлъзване на погледа (двете са донякъде съзвучни: “опистия” и “оптасия”), това е фройдистка грешка на една поетическа идеология, според която стихотворението е нещо, в което няма място за дума като “задник”, но спокойно може да бъка от видения.”
Проблемът е в това, че преводачката Яна Букова е допуснала груба смислова и професионална грешка. В оригинала стихотворението „Блясък” на Ембирикос думата е οπτασίας, тоест видение. Взел съм справката от четвъртото издание на стихосбирката му Ἐνδοχώρα, изд. АГРА. Очевидно, станала е някаква досадна грешка в набора и в двуезичния том на „Съвременна гръцка поезия”, книга втора, София 1998, с. 86, е отпечатано оπιστíια (задник). Странно е, че г-жа Букова е видяла „програмно сюрреалистично” звучене в думата „задник” и упреква големия преводач Стефан Гечев, че той, като е пропуснал тази знаменателна дума, е лишил стихотворението на Ембирикос от този сюрреалистичен живец. Ако се опрем на въведената от нея фройдистка логика, оказва се, че авторката е чакала появата на тази печатна грешка, за да изгради своята теза за сюрреалистичното значение на думата „задник” в българската поезия. А ако погледнем професионално, един преводач като Яна Букова трябва да работи или поне да сверява с оригинала. Поредна грешка е, че в статията си тя изписва името на гръцкия поет като Емпирикос, а на български е прието да се изписва Ембирикос – самата преводачка така го е изписала в електронната си публикация.
Очевидно погрешно е и тълкуването на стихотворението на Ембирикос. В отличния превод на Стефан Гечев то изразява стремеж към извисяване, едно двуборство между светлината в духа и напиращите в човека страсти. То е много далече от ключовата за Яна Букова дума „задник.
Както и да се опитва Яна Букова да принизи огромното преводаческо и творческо дело на Стефан Гечев, налице са няколко безспорни исторически факти. Стефан Гечев е първият модерен поет в България след 1944 година с неговата стихосбирка „Бележник” (1967), която именно за новаторското си значение бе обявена от марксическата критика за „съмнителен образец на буржоазна идеология”, за поддаване на дадаизъм и сюрреализъм, бе заклеймена в доклад на тогавашния секретар по идеология Венелин Коцев (между другото, получил висшето си образование в тогавашния Висш институт по физкултура). Модерните естетически виждания на Стефан Гечев са изказани в неговия естетически манифест „В света на големите бързини”, пратен от него до ЦК на БКП през 1962 г. (и публикуван за пръв път във в. „Демокрация” 0132, 8.6.2001). Нему е посветен сборникът на Института за литература на БАН „Метафизика на културата. Погледи към света на Стефан Гечев” (София,2003) и по този повод литературният критик Вихрен Чернокожев пише в същия сборник „…най-после ще можем да разчетем и осмислим поетическата автономност на модерен европейски поет. Стефан Гечев до съвършенство владее бъдещето неевклидово пространство на поезията.” (с.62). На свой ред, големият български режисьор Младен Киселов, поставил пиесата на Стефан Гечев „Процес за изчезване тялото на Исус Назарянина, наречен Христос” в „Театър 199” през пролетта на 1989 година, казва: „За мен Стефан Гечев е един от най-хуманните мислители на XX век, част от най-ценния ни национален творчески капитал, едно от истинските ни духовни съкровища.” (с.с.18-19). Между другото, това есе носи заглавието „Стефан Гечев – неизтриваемият” и е публикувано във в. „Култура”, бр.26 от 7.7.2000. Не можаха да изтрият Стефан Гечев социалистическите реалисти, едва ли ще могат да го изтрият и завистниците. За забележителната му преводаческа дейност и за приноса му в развитието на българо-гръцките културни връзки Стефан Гечев е удостоен с високи награди от гръцкото правителство, а в гръцкото посолство в София една зала е наречена на негово име и там е поставен негов бюст, изработен от известния скулптор Георги Чапкънов. Бюстът и залата също не могат да бъдат изтрити.
Георги Василев
П.П.И едно допълнение – в бележка № 3 към статията си Яна Букова милостиво допуска някои от преводачите да са били изключение от общата неспособност да разберат модернизма: „Не подценявам в никакъв случай – и би било грозно – усилията на преводачите на поезия от едно конкретно поколение. Но не мога да не отбележа, че определени условия дават един определен резултат. Именно това прави изключенията толкова достойни за уважение.” Чел съм с удоволствие преводите на преводачите от гръцки Марин Жечев, Георги Куфов, Здравка Михайлова, Цветанка Еленкова, Борис Жогов, Цветана Панициду заедно с Владимир Левчев. Би следвало Яна Букова, в качеството си на новоявил се arbiterelegantiae(съдник за изящество), да посочи кои преводачи са неспособните на усещане за модернизъм и кои са доброто изключение.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
