Тачър, първичният взрив и Шанел №5
Марк Рош, кореспондент на Le Monde в Обединеното кралство, отговаря онлайн на въпроси на читатели:
- Какви са реакциите в Обединеното кралство след смъртта на Желязната лейди? Оформя ли се полемика?
- Встрани от емоциите, реакциите подчертават двусмислената равносметка на нейното управление. Лондон и южна Англия скърбят за лидера, който върна славата и мощта на „болния човек на Европа”. Обратно, в индустриалния север и в Шотландия, където я ненавиждаха, хората са много по-критични към нейната политика и в частност към деиндустриализацията и пълната й липса на интерес към пострадалите от този процес.
След като се омъжи за богат бизнесмен, Маргарет Тачър напълно обърна гръб на своите северняшки корени и изцяло се идентифицира с най-богатата част на Англия – с Юга и в частност - с Лондон.
- Казват, че в началото на 80-те години Маргарет Тачър е била, заедно с Рейгън, проповедник на ултралиберализъм, който заостря социалните неравенства. Ако това е вярно, то тогава не е ли тя в основата на възхода на една безскрупулна (т.е. освободена от всякаква етика) икономика, която доведе до създаването и до кризата на ипотечните кредити и разшири пропастта между бедни и богати, отслабвайки средната класа?
- Имате право. Но наследството на Маргарет Тачър надхвърля социалния разрив и финансовата и обществена криза в Обединеното кралство. Днес никой не оспорва факта, че тя извади страната си от старите коловози, като ограничи прекомерната власт на синдикатите (които я държаха в плен), приватизира икономиката (която от 1945 г. насетне бе дефакто социализирана), отвори лондонското сити за чужденците и привилегирова средната класа. Преди всичко, Тачър увеличи властта на предприемачите за сметка на двете класи, които от дълги години бяха на най-видно място – аристокрацията и истаблишмънтът, от една страна, работниците и синдикатите – от друга.
В тази връзка, нейният ултралиберализъм заостри съществуващите регионални и социални различия. Подобно на Съединените щати, и в Обединеното кралство не е лесно да си беден.
- Не е ли Тачъровата революция един гигантски блъф, от който шепа трейдъри забогатяха за кратко време и ни оставиха да плащаме днес сметката за финансовата дерегулация на ситито?
- Наистина, „първичният взрив” от 1986 г., който дерегламентира от горе до долу лондонското сити, насърчи най-лошите машинации, отговорни за кризата на ипотечните кредити: баснословни и безсъвестни бонуси, алчни и арогантни юпита, нехаещи регулатори и безразличие към промишлеността. Отварянето към икономическата глобализация, мощта на големите финансови и индустриални групи и загиването на дребната търговия уеднаквиха градския пейзаж и доведоха страната до загуба на нейния дух.
Наследниците на Тачър от ляво и от дясно се опитаха да смекчат най-големите изкривявания в нейния либерализъм, но без особен успех.
- Вярно ли е, че за да намали държавните разходи, Тачър премахва чашата мляко, която раздавали в държавните училища?
- Като министър на образованието, Маргарет Тачър наистина се отличи, като отмени безплатните дажби мляко в училищата. Нейните разобличители я кръстиха „крадлата на мляко”. Това символично решение бе знак, предвещаващ онова, което последва: свиване на бюджета за образование, драконови съкращения в публичния сектор и безразличие към съдбата на социално слабите.
- Съществуват ли политики за оспорване на догмата на ултралиберализма, въведен от Тачър и Рейгън?
- Дейвид Камерън се опитва да поддържа златната среда, свивайки държавния дефицит посредством неясни съкращения в социалния бюджет, като в същото време се стреми да провокира растеж чрез инфраструктурни проекти; но до момента без особен успех.
Британските политически партии от ляво и от дясно не оспорват фундаменталните реформи на Тачър (ограничаване правото на стачка, приватизации, контрол над публичните разходи). Те единствено се стремят да смекчат техните отрицателни последици за най-бедните. Но, като цяло, лейбъристи, либералдемократи и консерватори съзнават ясно, че част от техния електорат е против раздуването на социалните разходи.
Всъщност, преобладаващата средна класа налага своя дневен ред, който е тачъризъм в мека форма: т.е. по-малко държава и повече стимули за частната инициатива.
- Маргарет Тачър единодушно е описвана като притежаваща силно влияние в Обединеното кралство и дори в целия свят, но има ли наистина политици, които открито да се обявяват за адепти на нейната политика?
- Новото поколение политици не се идентифицира с нейната политика, но основните й принципи продължават да бъдат актуални: подозрителност към Европа, отбрана на Фолклендските острови, близост със Съединените щати, Британската общност, поддържане на глобализацията. Обратно, нейната строгост по отношение на нравите изобщо не намира поддръжници: алкохолизмът на младите, най-високата раждаемост сред непълнолетните в Европа и узаконяването на брака между хомосексуални двойки свидетелстват за провала на тачъристката революция в тази област.
- Била ли е привърженик Тачър на конкретен обществен модел?
- Съединените щати бяха нейният модел. Тя бе запленена от силния патриотизъм там, от гордостта да бъдеш американец, от свободната икономическа инициатива и свеждането на държавата на благоденствието до няколко придобивки. От друга страна, като дъщеря на бакалин от Грантам, тя бе пуританка и се идентифицираше с етиката на множество протестантски и еврейски фундаменталисти. Най-сетне, тя вярваше, че щом се прикрепи към Съединените щати, това ще позволи на Обединеното кралство да се състезава в по-висока категория.
- Как да си обясним нейната липса на чувствителност към мултикултурното общество?
- Въпреки меритократическата си мантра, госпожа Тачър бе белязана, подобно на цялото й поколение, от спомена за империята, в която бе израснала. Тя не бе чувствителна към мултикултурното общество и към неговото културно разнообразие. Нейната вселена беше бяла, протестантска и англосаксонска. Оттук и нейните приплъзвания, символизирани от подкрепата й за апартейда в Южна Африка и описанието й на Нелсън Мандела (докато все още бе в затвора) като терорист. Това неразбиране по отношение на „черната” Англия тя споделяше с нейните най-страстни почитатели – дребнобуржоазните бели колонизатори.
- Икономист представя Тачър като борец за свобода. Само че тя подкрепяше тираните в централна и южна Америка, Индонезия, режима на апартейда в Южна Африка, колонизирането на Ирландия... На какви мисли ви навежда липсата на обективност у това списание?
- Икономист говори за свобода в рестриктивни термини: икономически либерализъм, разрушаване на комунизма, отбрана на Запада. Обратно, списанието винаги е подкрепяло Тачър и реализира половината от продажбите си в Съединените щати, а една четвърт от тях – в Азия; то обаче мълчи относно одобрението й на апартейда, подкрепата й за затворения в Лондон диктатор Пиночет, безразличието й към смъртта на обявилите гладна стачка северноирландци или липсата й на състрадание към загиналите във войната за Фолклендските острови аржентинци. Дълбоко в себе си Тачър беше реакционер.
- Какво е нейното наследство в областта на външната политика?
- Дипломатическото й наследство е огромно. Тя откри Горбачов и го представи на Роналд Рейгън; задължи Европейския съюз да направи отстъпки по отношение на Великобритания и това бе прието; откри преждевременно глобализацията, установявайки тесни връзки с Китай и Индия.
Проблемът е, че близостта й с Рейгън я накара да изгуби традиционния гравитационен център на британската дипломация – Европа. Нещо повече, успехите й на международната сцена през годините я доведоха дотам да пренебрегне вътрешната политика; и това доведе до нейното падане от власт.
- Срещали ли сте се с нея?
- Срещал съм се с Маргарет Тачър много пъти, понеже съм на работа в Лондон от 1985 г. Тя беше впечатляваща. Интервюто се водеше от нея и тя едва ли не налагаше въпросите на своя събеседник. Излъчваше голяма женственост; винаги ще си спомням парфюма й, който, както тя ми довери един ден, беше Шанел № 5.
Веднага се усещаше, че се чувства по-комфортно в компанията на мъже, отколкото на жени. В нито един момент не се е държала хладно, дори когато й задаваха неприятни въпроси. Единственият случай, когато загуби хладнокръвие в мое присъствие, бе когато я попитах за нейните културни и художествени вкусове. Тя ми отвърна брутално: „Нямам време за това, аз съм британски министър-председател”. И разговорът приключи.
- Какви са причините да няма национално погребение? Да се избегнат бунтовете на 99-те процента, които тя мразеше, докато усърдно обслужваше 1 процент?...
- Националното погребение е запазено само за суверените. Маргарет Тачър ще получи правото на погребение с военни почести и то в катедралата Сейнт Пол. Такова отдаване на почит е запазено за втория кръг на кралското семейство (като кралицата майка или Даяна) и за най-изтъкнатите премиер-министри, като Уелингтън, Палмерстън, Гладстон и Чърчил.
Le Monde, 9 април 2013 г.
Превод от френски Момчил Христов
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
