Пишат ни , брой 11 (2982), 22 март 2013" /> Култура :: Пишат ни :: „Шипка 6”, де юре и дефакто, вече е собственост на Съюза на художниците
Български  |  English

„Шипка 6”, де юре и дефакто, вече е собственост на Съюза на художниците

 
По повод статията „Чудовищното и неговият министър” в бр. 9 на в. „Култура” бих искал да споделя следното. Не съм сигурен, че министърът, създал три нови музея за изобразително изкуство (и не само това), е заслужил да бъде така грозно оплюван. Българската култура е в процес. (Метафорично - трябва ли да определяме все още липсващия покрив или дограма на една строяща се сграда като неин архитектурен недостатък?) Разбира се, всеки си има право на мнение, колкото и тенденциозно да звучат критиките на Теодора Георгиева. Мисля, че за голяма част от стореното за българската култура през изминалия мандат, Вежди Рашидов все пак заслужава и уважение, въпреки „сурово наказаните”(?!) и цитираните в текста негови критици. А за иронията и съмненията по темата СБХ мога да уверя и успокоя г-жа Георгиева, че „Шипка 6”, де юре и дефакто, вече е собственост на Съюза на художниците. Големият дял от общата заслуга за това е именно на министър Рашидов. Ето защо му благодаря!
 
Любен Генов
Председател на СБХ
още от автора


6 - 23.03.2013 17:40

До Г-н Генов
От: симеонова
Г-н Генов,
Не ми допада съглашенския Ви тон! Това, за което писах е вярно и след като признавате, че това е така, нямате никакво основание отново да настоявате за обратното! Музеите или ги има, или ги няма и по този въпрос не може да има средно положение, така както една жена не може да е бременна 37 процента например. Примерът Ви с Антонио Гауди е прекрасна илюстрация за това, как се съблюдава приемственост между различни автори в течение на дълъг период от време. В коментираните от мен случаи няма нищо такова. Лицето В.Р. нагло си присвоява чужд труд, усилия и финансови помощи разбира се, за да може безкрайно да изтъква собствената си особа и собствените си забележителни заслуги. Съдейки по неговите думи, всичко започва и завършва с него при това в области, от които той сам няма и понятие. Ами ако следващият министър при когото се финализира музея „Лувър” притежава същия манталитет като В.Р. и абсолютно неглижира усилията му? Лентите на Лувъра са прерязвани досега четири пъти, от които три пъти от бившия министър на културата и той все така не е довършен. Другият факт е, че Саграда Фамилия в Барцелона продължава да се строи и дори посещението на папа Бенедикт ХVІ през 2011 година не предизвика рязане на ленти. Гауди и неговите продължители са скромни хора...
Вие имате лични причини да сте благодарен на бившия министър и в това няма нищо лошо – бъдете му благодарен! Вероятно му благодарите (и всички ние разбира се) за „подаръка, който ни остави на изпроводяк – повишените 5 пъти цени за износ на художествени произведения, с което директно се нарушават правата ни за свободен износ...
5 - 23.03.2013 14:12

до Нева
От: lyuben genov
Уважаема, Нева,
Аз също не харесвам особено много кафе "Модера". В редките случаи когато съм имал време или се е налагало да седна там, също съм се дразнил от силата на звучащата не по мой вкус музика. Честно казано не съм обръщал внимание на лицето украсяващо стените, но и да бях го забелязал, едва ли щях да отгатна чие е, а камо ли да разпозная гърдите й в списание, което не съм отварял от тинейджърските си години, време в което Плейбой май нямаше българско издание... Но какво да направя - всеки е свободен да се снима където си поиска.
Във въпросното кафене "Модера" влизат всякакви хора, а арогантни и неприятни типове за съжаление могат да се срещнат навсякъде. Не е изключено всеки от нас някъде да изглежда аругантен или неприятен в очите на друг, та дори неоснователно. До колкото поведението на персонала в кафето би могло да зависи от мен (или от който и да било член на ръководството на СБХ), то уверявам Ви, че ще проведа необходимите разговори със управителя на заведението и със собственика. Същото се отнася и за силата на звука и стила на музиката. От там нататък отношенията на СБХ с "Модера" са между Наемодател и Наемател, регламентирани в договор. По силата на тези взаимоотношения в бюджета на СБХ влизат средства, 99% от които директно отиват в изложбената дейност. Само на "Шипка 6" СБХ организира годишно около 60 изложби без да броим другите в зала "Райко Алексиев", галерия "София-прес", "Индустриална 11" и пр. От всички изяви максимум две или три се финансират по различни програми на Столична община или Министерство на културата, разбира се след като кандидатстваме надлежно по общоприет ред. Повече от 95% от изложбите се финансират изцяло от СБХ. Важно е да знаете, че СБХ е частна творческа организация и се самоиздържа. Благодарение на наема от кафето и др. на "Шипка 6" могат да се видят (в момента) изложби като тази на Петър Чуклев, Ценко Бояджиев, Валентин Дончевски и т.н и т.н. А що се отнася до преобразяването на "Шипка 6", уверявам Ви, че ще стигнем и до него, но това вече е много дълга тема, а проблема с кафенето е една малка частица от нея. Не тук е мястото да я коментираме. Ако този въпрос наистина Ви измъчва, излезте от удобството на анонимността и
заповядайте на разговор и ще се опитам да Ви дам яснота за намеренията и плановете ни.
Поздрави.
4 - 23.03.2013 13:05

до г-жа Симеонова
От: lyuben genov
Госпожо Симеонова,
В много отношения сте права. Наистина създаването е в процес, а и
няма на този свят хора и човешки дела, чиито качества от някаква гледна точка да не са противоречиви и укорими. Идеята на моя коментар бе в това, че не е лошо поне малко да уважаваме онези, които правят нещо ново и (надявам се) полезно.
Ако не можем да им помогнем, то поне да се опитаме да не им пречим. Винаги е възможно вече създаденото да се използва по най-умния начин. Не знам защо се сещам точно за "Саграда фамилия" на Антонио Гауди. Сигурно примера ще Ви се стори неподходящ, но се питам, какво ли щеше да се случи с катедралата след смъртта на Гауди, ако бе започнал да я строи тук в София?
3 - 22.03.2013 13:48
От: симеонова


Твърденията за съществуванието на трите музея са силно преувеличени, макар че Любен Генов настоява, че министърът вече ги е „създал”. Така наречените Музеи съответно на Социалистическото изкуство и Съвременното изкуство не са със статут на музеи – те са филиали на Националната галерия, като от двата филиала е завършен само този за социалистическо изкуство. Достатъчно е да се погледне от последния етаж на Шипка 6 в северозападна посока (кабинетът на председателя на СБХ е изключително удобен за подобни наблюдения) за да се види (с невъоръжено око), че и т.н. „Лувър” е далече от завършване. Забележете, че става дума за сградата, а не за музейната институция. Сходна е ситуацията и с т.н. „Музей на съвременното изкуство”. Фактът на появата на скулптурно творение на Вежди Рашидов пред входа на сградата явно трябва да покаже, че музеят е не само готов, но че и авторът се нарежда в категорията на съвременните артисти. На този фон изглеждат дреболии такива моменти, като недовършеността на втория етаж, да не говорим за щедро разгласяваната пак от министъра картина на подземни депа с огромни площи, възстановяване на сградата на част от Арсенала, скулптурни експозиции на открито в парков мащаб и пр.
Относно така нареченият „ музей на социалистическото изкуство”- нещо, което трудно може да се дефинира – „музей на социалистическото изкуство”, „музей на тоталитарното изкуство”, „музей на социализма” или „музей „Изток”, представляващ изкуството от 1944-1989 г” (?! - подч.мое - Сн.С.) – списъкът с названия може да бъде продължен без надежда за окончателно изчерпване. Тук са налице белезите на физическа завършеност – сграда, в която има произведения на изобразителните изкуства, но трябва да подчертая, че едва ли в съвременната ни художествена практика е имало толкова единодушно несъгласие, с това което министърът събра – механично и неуко – и го представи като музейна експозиция , а оттам обяви и за музей.
Ако трябва да обобщя – тезата за изградените три музея е фалшива и невярна; в публичното пространство се лансира дезинформацията, че е достатъчно да съществува сграда или експозиция или пък и двете заедно, за да е налице музей. Примерът с филиала „Изток” е особено красноречив.
И това на фона на абсолютното неглижиране и немара към музеите и Художествените галерии в провинцията!
2 - 22.03.2013 13:47
От: симеонова
Твърденията за съществуванието на трите музея са силно преувеличени, макар че Любен Генов настоява, че министърът вече ги е „създал”. Така наречените Музеи съответно на Социалистическото изкуство и Съвременното изкуство не са със статут на музеи – те са филиали на Националната галерия, като от двата филиала е завършен само този за социалистическо изкуство. Достатъчно е да се погледне от последния етаж на Шипка 6 в северозападна посока (кабинетът на председателя на СБХ е изключително удобен за подобни наблюдения) за да се види (с невъоръжено око), че и т.н. „Лувър” е далече от завършване. Забележете, че става дума за сградата, а не за музейната институция. Сходна е ситуацията и с т.н. „Музей на съвременното изкуство”. Фактът на появата на скулптурно творение на Вежди Рашидов пред входа на сградата явно трябва да покаже, че музеят е не само готов, но че и авторът се нарежда в категорията на съвременните артисти. На този фон изглеждат дреболии такива моменти, като недовършеността на втория етаж, да не говорим за щедро разгласяваната пак от министъра картина на подземни депа с огромни площи, възстановяване на сградата на част от Арсенала, скулптурни експозиции на открито в парков мащаб и пр.
Относно така нареченият „ музей на социалистическото изкуство”- нещо, което трудно може да се дефинира – „музей на социалистическото изкуство”, „музей на тоталитарното изкуство”, „музей на социализма” или „музей „Изток”, представляващ изкуството от 1944-1989 г” (?! - подч.мое - Сн.С.) – списъкът с названия може да бъде продължен без надежда за окончателно изчерпване. Тук са налице белезите на физическа завършеност – сграда, в която има произведения на изобразителните изкуства, но трябва да подчертая, че едва ли в съвременната ни художествена практика е имало толкова единодушно несъгласие, с това което министърът събра – механично и неуко – и го представи като музейна експозиция , а оттам обяви и за музей.
Ако трябва да обобщя – тезата за изградените три музея е фалшива и невярна; в публичното пространство се лансира дезинформацията, че е достатъчно да съществува сграда или експозиция или пък и двете заедно, за да е налице музей. Примерът с филиала „Изток” е особено красноречив.
И това на фона на абсолютното неглижиране и немара към музеите и Художествените галерии в провинцията!
1 2 > »| 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”