Имам чувството, че съм наказана
Я, тази седмица и Лионел Жоспен е рекъл нещо по въпроса[1]. Намира, че така и така не стигат глупостите, бълвани за гей-браковете, та решил да даде личен вклад. Обаче спокойно, нали, без хомофобия. Той не казва, че всеки може да счупи главата на педала или да сговни живота на лесбо-бебетата в гимназията, не, не, той просто държи да алармира: внимание, с този брак ще изхвърлим баба от храма. „Човечеството е структурирано на базата на отношението мъж – жена”. Точно казано, без хомофобия – лесбийките и педалите не са наистина част от човечеството. Те не са все пак стерилни – но понеже не живеят на чифтове, не са чистокръвно човешки човеци, не са човешко-човешки като господин Жоспен. Е, изказването му не е кой знае колко деликатно към неженените и към бездетните, но Жоспен си е такъв – той има твърдо убеждение какво е човечество, а човечеството са жените и мъжете, които живеят заедно, съешават се и произвеждат деца за родината. Жалко за жените, като се има предвид, че, в крайна сметка, това негово човечество е историята как са ги мачкали цели хилядолетия, но това е то, човечеството, не можем го промени. Просто трябва да го приемем: от едната страна, имаме голямото човечество, което може да има претенции към институциите и правилата, и от друга – една по-неблагородна, по-малко човешка каста. Онази, която трябва да се чувства щастлива, че не е преследвана - а и да не започва на всичкото отгоре да търси права от държавата. Но това е казано без злоба, нали, без хомофобия – просто някои от нас са по-малко част от човечеството от други. Пруст, Жьоне, Льодюк, Витиг, вземам напосоки, са по-малко човечни от хетерочовечните. Тоест, според Лионел Жоспен, аз трябва да разбера и да не почна да се обиждам: откак вече не се чукам с мъже, струвам по-малко. Не би трябвало вече да искам същите права. Това си е почти въпрос на здрав смисъл.
Но е казано без хомофобия, което е добре. Като всички хетеро, които имат нещо да кажат срещу хомо браковете. Разбира се, много повече от хомофобията, именно здравият разум ги кара да се изявяват. В този дебат никой не е хомомразец. Те са просто срещу равенството на правата. И в устата на Жоспен се вижда ясно – не само срещу равенството на правата между хомо и хетеро, а също и срещу равенството на правата между жени и мъже. Защото нали сме наясно, че докато сме се вкопчили в тези категории, никога няма да бъдем равни.
Бях си вече казала, че не се виждам като „жена”, каквито са жените, които лягат бадева с приятелчета като него, но все пак, преди това изказване не бях още мислила да не се определям вече като част от човечеството. Ще ми трябва малко време да свикна. Предполагам, защото станах лесбийка много късно. Още не съм свикнала да ме слагат на мястото ми през пет минути. На новото ми място, мястото на толерираните.
В началото тая работа с браковете не ме интересуваше, но колкото повече ги слушах, всички тия, без хомофобията, че не струваме толкова, колкото един хетеро, започна да ми става интересно.
Не знам какво Лионел Жоспен разбира под човечество. Не беше много отдавна времето, когато жената, която забременяваше извън брак, биваше презряна. Ако забременееше от мъж, женен за друга, в името на човешкото достойнство й устройваха ад на земята. Можеха даже да предложат да я изгорят жива като вещица. За много по-малко са качвали на кладата. Можеха да я изгонят от селото с камъни. Детето беше копеле, нещо по-малко от нищо. Е, няколко десетилетия по-късно това вече не е укорително. Дали, според Лионел Жоспен, станахме по-малко човечни? Човечеството много ли изгуби от тая работа? В кой момент от еволюцията трябва да бъде спрян ръстът на толерантността?
Жоспен, както и много от противниците на гей браковете, е разведен мъж. Като Копе, Льо Пен, Саркози, Дати и тути кванти. Това уреждане на проблемите с брачната клетва е част от положителните развития. Децата на разведените си сервират рояци баби и дядовци, така че при тях вече няма един татко и една мама, при тях веднага идва колективът. Знаем, че хетеросексуалните се развеждат по-лесно, отколкото си сменят колата. Знаем, че изневярата е масов спорт (достатъчно е да се прочетат в интернет коментарите на хетеросексуалните след оставката на Петреъс, задето е изневерил на жена си, и ще се разбере значението на моногамията в хетеросексуалността – те не вярват и секунда в нея, да изневериш е като да дишаш и е абсолютно недопустимо който и да е да се меси в това), а и от опит знаем, че те не смятат за проблем да направят извънбрачно дете. Могат даже да правят деца така, както са си женени – и всички намират това за чудесно. Бива. Аз съм за всичко, което е пънк рок, и тая идея за приятелски купон, честно, я намирам за супер яка. Защо обаче наблюдаваме морална изврътливост, когато хетеросексуалните си бършат гъза с брачната клетва, и възмутена непреклонност, когато става дума за хомосексуалните? Ще измърсим брачната институция? Ще я отбием от правия път? Моля ви се, всички разрушителни сили на света да вземете, никога няма да я отбиете от пътя повече от това, което вече сте отбили, това е загубена работа... чутовното е, че приемаме да си послужим с брака, като се има предвид в какво състояние е той.
Ватиканът ни размахва пред очите полигамията – слагаме лесбийките и арабите в един кюп и готово, без расизъм обаче, нито хомофобия, нека мислим сложно, нищо, че знаем – забулените момичета също не са част от човечеството, каквото го вижда тази левица, споко обаче: не се безпокойте за полигамията, вие сте я постигнали. Когато някой плаща три издръжки, това не е ли форма на полигамия? Нека отчетата се занимават да отлъчват всички, които не почитат брачната институция, да се занимават с държанието на бракуващите се в църквата, така ще са толкова заети със слагането на малко ред там, че няма да имат време да го губят с двойките, които искат да се женят пред кмета.
Същото се отнася и до децата, нямайте грижа за това – няма начин да се държим с тях по-грозно от вас. Абсолютно е невъзможно да бъдем по-гнусни, по-невнимателни, по-егоистични, по-непукисти, по-невротизирани и отровни родители. Успокойте се, няма да дойде най-лошото – вие отдавна сте в него.
Да не говорим пък, че в този момент човечеството изпитва други, доста по-сериозни посегателства, лесбийките и педерастите за това не са виновни; и намирам, че Лионел Жоспен не е организирал добре приоритетите на гърча си. През 2012 г. има много по-брутални и трудни за възприемане посегателства над морала от идеята две жени да се оженят помежду си. Знам и напълно го разбирам – неприятно е за потисника, когато две кучки забравят нашийника, затруднително е да ги държиш под игото на хетеросексуалността, досадно е, защото не можеш да ги държиш добре. Някой път жертвата няма желание да е послушна и да благодари на палача си, мислех си, че едно социалистическо образование би позволило това да бъде разбрано. Обаче не, някои социалистически образования водят до разделянето на човешките същества на две категории: истинските и ония, които трябва да се крият и мълчат.
Имам чувството, че като съм се влюбила в едно момиче (което при всяко положение отказва да се признае като жена, но оставям това настрана, за да не повредя машината, с която Лионел Жоспен пресява хората от по-малко хората), съм загубила половината от гражданството си. Имам чувството, че съм наказана. Не виждам как да го разбирам другояче. Наказана съм да не бъда повече хетерка, стопроцентов човек. Трийсет и пет години имах пълни права, сега трябва да се задоволя с половин права. Мъчно ми е, че държавата отделя толкова време да научи Лионел Жоспен и католическите му приятели, че те са свободни да си мислят така, но че законът не трябва да е на тяхна страна.
Ако утре ми съобщят, че имам тумор в мозъка и ще си отида след шест месеца, аз не разполагам с никакъв документ, който лесно да сме били подписали с лицето, с което живея вече осем години, за да съм сигурна, че всичко у нас ще остане за нея. Ако трябва смъртта да ни раздели, всичко, което ми принадлежи, принадлежи на нея. Ако бях хетеро, това щеше да бъде уредено за пет минути – едно отбиване до кметството и всичко, което е мое, е и нейно. И обратното. Обаче съм лесбийка. Така че, според Лионел Жоспен, нормално е наследството ми да е трудно за уреждане. Нормално е да може да бъде оспорвано. Да се плаща 60% данък, за да бъде получено. Малка, нехомофобска такса, но единствените двойки, които трябва да я плащат, сме ние. Да може който и да е от рода ми да оспорва нейното право да управлява това, което оставям, това е нормално, това е цената на не-хетеросексуалността. Жената, с която живея от осем години, е едничкият човек, който знае какво имам в компютъра си и какво бих искала да направя с него. Искам, ако нещо ми се случи, да знам, че тя е човекът, който ще управлява това, което оставям. Както е при хетеросексуалните. Ако господин Жоспен, както и други хетеросексуални, утре изуе сандалите, може да е сигурен, че който трябва, ще получи своята част от наследството му. Искам да имам същите права. Искам същите като неговите и на хетероприятелките му права, искам ги точно същите. Плащам същите данъци като хетерочовека, имам същите задължения, искам същите права – абсолютно не ми дреме дали Лионел Жоспен и неговите нехомофобски колеги - с обаче, нали, съзнанието, че педерастията трябва да има социална цена – ме включват или не в тяхната концепция за човечеството, аз искам държавата да му даде да разбере, че съм човек като всички останали. Дори да не осигурявам деца на страната си.
Въпросът с онаследяването е централен в брачната институция. Глухите, слепите и сакатите дълго време не са могли да наследяват. Не са били достатъчно човеци. Добре е, че с това вече е свършено. И жените не са наследявали. Нямали душа. Репродуктивните органи им пречели да се занимават с работите на общността. И тогава е бъкало от жоспеновци, навремето ги наричали прудоновци[2]. Аз просто искам да живея в страна, където не оставят жоспеновците да пресяват: кой да влезе в човечеството и кой да остане в срама.
За мен няма друга дума освен хомофобия, за да опиша това, което усещам като враждебност спрямо мен, няколко месеца вече, откак започна този дебат. Израснах като хетеросексуална, намирайки за естествено да имам същите права като всички. Остарявам като лесбийка и не ми е приятно старци с буйни коси да се занимават със случая ми и да ме обявяват за „девиантна”. Искам да се оженя, а не да ми разглеждат случая. Никому не е работа да изследва с лупа с кого спя и с кого живея. Нямам намерение да се чувствам наказана, защото не влизам в калъпа на хетеросексуалността.
Аз бъркам ли ви се на всички вас и скапаните ви бракове? И хлапетата ви, които никога няма да празнуват Коледа със семейството си – с цялото семейство, защото то се е разпаднало на две, на четири, на десет. Оправяйте се с глупавата си хетеросексуалност, както си щете, намерете си тъпачки да ви смучат пишката, казвайки си колко е разкошно, че го правят гратис, преди да ви се наложи да плащате алименти. Живейте си глупавия живот, както си го щете, и ми дайте право да живея моя си собствен, както го разбирам аз – със същите права и задължения като вас.
И освен това, спрете откаченяците да дрънкат глупости за осиновените деца, които трябвало да могат да си представят, че техните двама родители са ги създали заедно. За децата, осиновени от сам родител, това е недостойно. А най-вече - стига сте вярвали, че едно корейче или хаитянче ще гледа белите си родители и ще си представя, че е излязло от корема им. То е осиновено, понякога се получава, понякога не се получава добре, но то много добре знае, че не е дете на тази двойка. Стига сте ни промивали мозъците с модела баща и майка, като знаем, че повечето деца израстват по друг начин и че това е било винаги така. Когато политиците обявяват война, въобще не им пука, че подготвят поколение сираци без бащи. Стига сте разправяли басни, че, видите ли, западната хетеросексуалност била единственият начин да се живее заедно, единственият начин да си част от човечеството. Тия хвалебствия ги произнасяте, като сте стъпили на гърбовете на лесбийките и педерастите. Няма за какво да се хвалите, не сме се събрали за това. Вашият живот общо взето е отвратителен, любовният ви живот е по-скоро скандален, стига сте мислили, че това не се вижда. Оставете лесбийките и педерастите да направляват живота си, както те го разбират. Никой няма желание да ви взема за модел.
Заемете се по-скоро да строите повече приюти за бездомните, отколкото затвори, това поне ще промени живота на всички. Да спиш върху картон и да не знаеш къде да се изпикаеш не е житейски избор, а политически терор, чудя се, че бракът така ви заслепява, независимо Жоспен ли сте или Ватикан, а в същото време мизерията ви изглежда толкова поносима.
[1]Провокирана от изказване на Лионел Жоспен, бившия френски министър-председател социалист, по един от националните тв канали, писателката публикува този текст първо в TÊTU.com, а после той бе широко цитиран и препечатван в рамките на дебата.
[2] Пиер-Жазеф Прудон (1809-1865), един от теоретиците на анархизма, известен с писанията си за малоценността на жената (бел. ред.).
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
