Брак за всички
На 29 януари т.г. във френското Национално събрание ще започне обсъждането на закон, който да позволи бракове между еднополови партньори във Франция. Всъщност, Франция далеч не е първата държава, в която се прокарва подобен закон – „еднополовите” бракове са разрешени в Белгия, Дания, Исландия, Испания, Норвегия, Португалия, Холандия, Швеция. Навсякъде тези мерки са предшествани от обществен дебат, но във Франция той се оказа особено остър, може би защото френската традиция в публичната размяна на мнения си е казала думата. Така или иначе, само в „Монд” за последния месец са излезли трийсетина мнения на известни учени, политици, общественици, писатели.
Разгорещеността на споровете се подклажда не толкова от въвеждането на „еднополовите” бракове, колкото от предвидената възможност те да могат да осиновяват – а и да създават – деца. Въпросът наистина е изключително сложен и засяга изненадващо много страни от обществения и личния живот на хората. Трябва ли да се даде право на хомосексуалните в браковете си да прибягват до асистирана репродуктивна технология, до сурогатно майчинство, трябва ли на осиновените (или родените) в такива бракове деца да се осигури информация за биологичния родител, няма ли хомосексуалността на родителите да се отрази на сексуалната ориентация на децата, не отварят ли такива бракове пътя към полигамията. И т.н. И т.н.
Вследствие на дебатите, правителството оттегли от законопроекта възможността за прибягване до асистирана репродуктивна технология.
На 8 януари бе публикувано представително социологическо проучване, което показа, че 60% от французите са благосклонни към поправките в Семейния кодекс (79% от подкрепящите левицата срещу 33% привърженици на десницата). 4% от католиците са за реформата (59% от практикуващите я отричат, 56% от непрактикуващите я подкрепят). Обаче 54% от французите са против правото на хомосексуалните двойки да осиновяват деца.
На 13 януари в Париж се състоя внушителна манифестация против „еднополовите” бракове.
Съзнаваме, че този въпрос не е наболял в България, но съзнаваме и това, че подобни стъпки в законодателството на която и да е държава членка на ЕС се отразяват на всички останали – в юридически, политически и цивилизационен план. Затова предлагаме тук два текста от френския дебат – на писателката Виржини Депант и на психоаналитиците Монет Вакен и Жан-Пиер Винтер.
К
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
