Ходене по буквите
„Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото”. Научни изследвания в чест на проф. Лилия Кирова. Издание на Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Съставител Антоанета Балчева. Редакционна колегия Йорданка Бибина и Пенка Данова. Издателство „Фабер”, ВТ, 2012
В своите авторитетни изследвания проф. Лилия Кирова определя Балканите като „може би уникалната смесица от противоречиви влияния и цивилизационни практики, която сякаш е далеч от всякакъв образец на спокойствие и уравновесеност във всекидневното човешко битие”. Тя реторично пита: „А какво е да живееш на Балканите – социален малшанс или възвисяващо балканско приключение?”. Нейният отговор може да бъде открит в забележителните й изследвания по културна история на балканските народ, но в разглеждания тук том със собствените си отговори рискуват нейниколеги, ученици и приятели. Книгата е разделена на два дяла: „Културният контекст на балканския град” и „Литературно-балканистични интерпретации”. Разбира се, такъв сборник е невъзможен без магнетичната сложност на образите на Константинопол, Дубровник, Пловдив, Самоков, Одрин, Русе и дори София… Но Константинопол е и Стамбул на Ламартин, и Истанбул на Памук. Във втория дял на книгата югоизточноевропейският град е прочетен през фигурите на Десанка Максимович, Чавдар Мутафов, Вазов, Иво Андрич и Емилиян Станев, Иван Лазаров… Тук няма как да изредим имената на всички български и чуждестранни учени, които вземат участие в тежкостъпния сборник, но до един те пишат премерено и аргументирано, не само следвайки традициите на проф. Лилия Кирова, но и опровергавайки експлозивните балканизми в мисленето. Един от най-поетичните текстове за града е посветеният от Людмила Миндова опит върху антологийното съзнание в хърватската барокова литература под наслов „Градините ни”. Та повлиян от него, бих казал, че „Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото” е чудесна китка за честваната учена.
Юнас Карлсон. „Вторият гол.” Разкази. Превод от шведски Георги Илиев. Издателство „Роборид”, С., 2012, цена 16 лева
Роденият през 1971 г. Юнас Карлсон пише ясно и енергично за проблемите на своето поколение, в лаконичните му разкази няма нито една излишна дума. Изказът на автора внушава точност и еднозначност в посланията. Действието се развива бързо и всеки детайл мимоходом нанася удар върху сърцето. Студ и спокойствие, и самопризнание, че въпреки неловкия смях, зад всекидневния анекдот на живота ни не съществува никакъв смисъл. Човекът винаги е на повърхността, казва ни Карлсон. Приятелите ти биха го нарекли ефективност, това, че си бърз, че пристъпваш направо към въпроса и се съсредоточаваш върху най-важното. Това, че рядко се впускаш в по-продължителни и комплицирани излияния. Най-големите ти почитатели биха казали, че си многозначителен, може би дори гениален., но ти знаеш как стоят нещата в действителност. Мързелив си. (…) Но не си чак толкова тъп, че да не можеш да се преструваш. Да се преструваш, че си някой, който значи нещо. Който играе някаква роля.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
