Ходене по буквите
„Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото”. Научни изследвания в чест на проф. Лилия Кирова. Издание на Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Съставител Антоанета Балчева. Редакционна колегия Йорданка Бибина и Пенка Данова. Издателство „Фабер”, ВТ, 2012
В своите авторитетни изследвания проф. Лилия Кирова определя Балканите като „може би уникалната смесица от противоречиви влияния и цивилизационни практики, която сякаш е далеч от всякакъв образец на спокойствие и уравновесеност във всекидневното човешко битие”. Тя реторично пита: „А какво е да живееш на Балканите – социален малшанс или възвисяващо балканско приключение?”. Нейният отговор може да бъде открит в забележителните й изследвания по културна история на балканските народ, но в разглеждания тук том със собствените си отговори рискуват нейниколеги, ученици и приятели. Книгата е разделена на два дяла: „Културният контекст на балканския град” и „Литературно-балканистични интерпретации”. Разбира се, такъв сборник е невъзможен без магнетичната сложност на образите на Константинопол, Дубровник, Пловдив, Самоков, Одрин, Русе и дори София… Но Константинопол е и Стамбул на Ламартин, и Истанбул на Памук. Във втория дял на книгата югоизточноевропейският град е прочетен през фигурите на Десанка Максимович, Чавдар Мутафов, Вазов, Иво Андрич и Емилиян Станев, Иван Лазаров… Тук няма как да изредим имената на всички български и чуждестранни учени, които вземат участие в тежкостъпния сборник, но до един те пишат премерено и аргументирано, не само следвайки традициите на проф. Лилия Кирова, но и опровергавайки експлозивните балканизми в мисленето. Един от най-поетичните текстове за града е посветеният от Людмила Миндова опит върху антологийното съзнание в хърватската барокова литература под наслов „Градините ни”. Та повлиян от него, бих казал, че „Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото” е чудесна китка за честваната учена.
Юнас Карлсон. „Вторият гол.” Разкази. Превод от шведски Георги Илиев. Издателство „Роборид”, С., 2012, цена 16 лева
Роденият през 1971 г. Юнас Карлсон пише ясно и енергично за проблемите на своето поколение, в лаконичните му разкази няма нито една излишна дума. Изказът на автора внушава точност и еднозначност в посланията. Действието се развива бързо и всеки детайл мимоходом нанася удар върху сърцето. Студ и спокойствие, и самопризнание, че въпреки неловкия смях, зад всекидневния анекдот на живота ни не съществува никакъв смисъл. Човекът винаги е на повърхността, казва ни Карлсон. Приятелите ти биха го нарекли ефективност, това, че си бърз, че пристъпваш направо към въпроса и се съсредоточаваш върху най-важното. Това, че рядко се впускаш в по-продължителни и комплицирани излияния. Най-големите ти почитатели биха казали, че си многозначителен, може би дори гениален., но ти знаеш как стоят нещата в действителност. Мързелив си. (…) Но не си чак толкова тъп, че да не можеш да се преструваш. Да се преструваш, че си някой, който значи нещо. Който играе някаква роля.