Жан-Жак Русо - природата и свободата
Към 300-годишнината от рождението на философа
През XVIII век Европа е заредена с безпрецедентен оптимизъм за бъдещето. Тогава на континента изгрява епохата на Просвещението. Хората за първи път виждат ясно как качеството на живота им се подобрява, как те забогатяват, как науката се развива, как постепенно или революционно гражданите на Великобритания, Франция, на германските и други държави придобиват основните си човешки права, които философите на епохата прокламират за естествени. Този цялостен процес френският политик маркиз дьо Мирабо нарича цивилизация. Хората на Просвещението искрено вярват в бъдещето на цивилизацията. Прогресът на цивилизацията върви паралелно с отстояването на личната свобода на индивида и оползотворяването на възможностите, които човешкият разум предлага все по-изобилно.
В основата на идеята за прогреса стои схващането, че човек трябва да озапти могъщите сили на природата. Тази концепция е продължение на библейското завещание, че Адам трябва да властва над света, като използва ресурсите на природата за собственото си благоденствие, но също и да се грижи за света като добър стопанин. Френският основоположник на рационализма Рене Декарт смята, че хората трябва да се превърнат в „господари и владетели на природата”. За да може човек да владее природата обаче, той трябва първо да я разбере, да я опознае. Хората на Просвещението, следвайки интелектуалните пътища, проправени от рационализма на Декарт или емпиризма на Френсис Бейкън, започват изследването на природата на чисто, въоръжени единствено с модерния метод на научния подход. Чрез експерименти и наблюдения науката разкрива тайните на природните закони, а с тях открива и нови възможности за човешкия прогрес. Хората откриват все повече начини да култивират стихиите, да извличат полезни ресурси от земните недра, да се радват на естествените богатства, претворени от човешкия труд в най-разнообразни и полезни форми. Според британския философ Джон Лок, природата е дадена на всички, но това не означава, че никой няма право върху нея. Точно обратното, човек, смесвайки своя труд с природата, или, с други думи казано, обработвайки я, я превръща в своя собственост. Лок твърди, че човек има право да събере толкова от природата, колкото може да оползотвори. По този начин идеите на Лок за натрупване на собственост стават емблематични за епохата на Просвещението и утвърждават възхода на пазарните принципи.
Жан-Жак Русо е една от най-ярките интелектуални фигури на Просвещението, но същевременно е и един от най-отявлените му критици. През 1750 г. Академията в град Дижон организира литературен конкурс на тема: „Дали развитието на науките и изкуствата обогатяват морала?”. Русо дава категоричен отрицателен отговор, заставайки по този начин срещу това, „което днес най-много се цени”. Но Русо печели конкурса. Според него, развитието на науките не прави хората по-морални, дори напротив. Хората морално „западат” пропорционално на прогреса на науките и изкуствата. Русо смята, че наблюдението му е валидно не само за неговата епоха, но и за цялата човешка история. Например, развитието на науките и изкуствата в древна Гърция създава у хората нуждата от лукс и удоволствия, които заменят простия живот на гражданските добродетели. Когато това става, Гърция пада, поразена - първо от македонците, а после от римляните.
През 1754 г. Русо пише втория си важен текст, озаглавен „Разсъждение за произхода и основите на неравенството между хората”. В него гражданинът на Женева, както авторът обича да подписва своите произведения, ни разкрива какъв е човекът в естественото си състояние, тоест, как изглежда човек без влиянията на обществото, привичките, морала и маниерите или, с една дума, какъв е човек, преди да е променен от цивилизацията. Русо не се съгласява с Аристотел, че човек по природа е политическо животно – животно, което живее в полис или в някакъв друг вид общество. В естественото си състояние човек представлява благороден дивак, живеещ сам сред дивата природа, далече от себеподобните си, вглъбен в себе си, не пречещ на никого. Естественият човек взема от природата толкова, колкото има нужда, и не ощетява другите хора, защото не познава частната собственост. Естественият човек е надарен с бодър дух. Той не признава тъгата и не изпитва лишения, защото има всичко, от което се нуждае, и не може да го загуби. Звездите са негов покрив, а гората е негов подслон. Храна и вода не му е трудно да намери. Извън това, човек има малко други потребности. Естественият човек е свободен в най-истинския смисъл на думата – свободен от всякакви неудовлетворени желания. Някакво дълбоко достойнство има в естествения човек. Той никога няма да навреди на никого, а и защо му е да го прави? Естественият човек няма нужда да краде и не пресмята рационално личната си полза. Защо да го прави, като целият свят му принадлежи, без обаче да е изключително негов? Естественият човек не е рационален, но, за сметка на това, е силно емоционален. Страстите и чувствата направляват действията му. Той изпитва жал и съчувствие, когато види някой друг да страда, защото болката и удоволствието не са му чужди. Два са инстинктите, които го водят – този за собственото му съхранение и естественото му състрадание към болката на другия.
Цивилизацията обаче е покварила естествения човек. Веднъж попаднал във всеобхватните й мрежи, той вече е неспособен да се върне към безгрижния живот на природното си състояние. Как се стига дотук? Кое е това нещо, което отнема свободата и достойнството на естествения човек? Русо дава ясен отговор към края на текста си - това е собствеността. Първият човек, който е оградил парче земя и е обявил на всеослушание: „Това е мое!”, а също и е намерил достатъчно прости хора, които да му повярват, е истинският основател на гражданското общество. От колко престъпления, войни, убийства; и от колко ужаси и страдания щеше някой неизвестен герой да избави човечеството, ако просто беше извикал на хората: „Пазете се и не слушайте този самозванец, загубени сте, ако забравите, че плодовете на земята принадлежат на всички, а самата земя – на никого.
Със собствеността се появява и неравенството. Вече има някой, който владее благата, а оттам следва, че друг не ги владее. С неравенството се появяват егоизмът и гордостта, следвани неотстъпно от завистта, конкуренцията и лицемерието. Тези пороци пораждат цивилизацията. Просвещенските умове са приемали цивилизацията като висше постижение на човечеството, но не и Русо. Русо изпитва носталгия по онова необременено от грижи съществуване на човека близо до природата, което цивилизацията му отнема. По този начин философът се превръща във вдъхновение за цялото интелектуално движение на Романтизма, което разцъфва през ранния XIX век като артистично продължение точно на неговите идеи.
Ранният XIX век е и времето на първия забележим възход на индустриалната революция. Поетите и художниците на Романтизма виждат механичното и неотклонно настъпление на прогреса и заплахата за природата, която той носи. Поетите застават на страната на природата. Уилям Уърдсуърт и Самюел Тейлър Колридж, заедно с още много други хора на изкуството в Англия, се оттеглят от големите промишлени градове и се установяват в северозападния „езерен край” на страната. В началото Уърдсуърт, макар и англичанин, тоест, имплицитен враг, участва във Френската революция, но впоследствие се разочарова от нейните последствия. Романтиците са хора, които силно вярват в идеалите на революцията. Самата революция до голяма степен е вдъхновена от политическите идеи на Русо за върховенството на общата воля над абсолютисткия произвол на стария режим. Техните мечти обаче са попарени от сланата на следреволюционния терор, който просто заменя едно потисничество с друго.
Утеха намират, затваряйки се в себе си, бягайки от обществото и обръщайки се към природата за вдъхновение. Уърдсуърт критикува повсеместния егоизъм, който вижда в Лондон през 1802 г. Шели изобличава корупцията, просмукала цялото английско правителство. Уилям Блейк копнее за нов Йерусалим вместо „дяволските тъмни фабрики”. Като цяло, романтиците обръщат гръб на политиката. Те виждат в лицето на природата морално извисена алтернатива на упадъчното общество, от което само вдъхновението им може да ги спаси.
Романтиците обаче не са в състояние да спрат нито прогреса на индустрията, нито върховенството на икономиката. Те сами знаят това. Показателна е картината на Уилям Търнър: „Дъжд, пара и скорост – Великата западна железница”. На платното красивите утринни мъгли, облени от златни оттенъци, са разкъсани от напиращия черен влак, току-що напуснал Лондон. Почти незабележимо за простото око пред влака тича малък заек. Локомотивът неудържимо бърза към природата, към нейното унищожение.
За разлика от романтиците обаче, Русо не ни приканва да се върнем назад към природата. Цивилизацията е изтрила нашите естествени инстинкти. В най-известната си творба - „За обществения договор”, Русо ни предлага ново решение. Той започва книгата със знаменитата фраза: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови.” Ние наистина сме загубили естествената си свобода, встъпвайки в определено общество. Но ние, хората, живеещи в общество обаче, можем да върнем загубената си свобода под формата на общото ни политическо участие като равностойни и пълноправни граждани. Участието на гражданите в политиката създава общата воля, която е толкова важна за Русо. Следвайки общата воля, народът става законодател и изпълнител на собствените си закони. С една дума, народът се превръща в суверен. Но освен че народът е суверен, индивидът, който е част от този народ, също е и свободен. Свободен е, защото участва в оформянето на общата воля и закони. Така Русо стига до заключението, че свободата означава подчинението на законите, които човек заедно с другите хора е създал в името на общия интерес. Преди да създадем тези закони обаче, трябва да сме ангажирани активно с проблемите на обществото. Това е и основното политическо послание на Русо. Единствено чрез активно участие в обществения живот можем да си възвърнем нашата изгубена естествена свобода.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 03.11.2015 04:21
BRAVO!
BRAVO!
От: VANI
HARESA MI MNOGO STATIATA! IMAH NUJDA DA IA ORO4ETA TO4NO SEGA!!!
SLAVA NA BOGA!!
SLAVA NA BOGA!!
