Ще ни липсваш, Саркози!
Франция е така доволна, че се е отървала от Саркози! Неефикасен в управлението, той често допускаше публични гафове. И все пак, той ще им липсва на французите, каквото и да си мислят. Като оставим настрана глупостите му и коментарите му, които те карат да скърцаш със зъби, той преобрази начина, по който французите схващаха президентската си институция, точно както преобрази начина, по който Съединените щати гледаха на французите.
Във Франция главите на държавата управляват от дворец и по традиция са издигнати в облаците. Предшествениците на Саркози, Франсоа Митеран и Жак Ширак, двамата „враждуващи бащи” на Петата република, все още се носят над страната, безплътни, недостижими. Репутацията им е завинаги изсечена в мрамора: Ширак остава популярен, въпреки че наскоро бе обвинен в злоупотреба с обществени средства, а от Митеран французите пазят образа на един достоен човек, въпреки любовницата и дъщерята, които той дълго време криеше.
Саркози беше твърде различен. Той седна на трона по-скоро като смъртен човек, отколкото като властелин или небесно създание. Той имаше съвсем приземени апетити и предразсъдъци и често изглежда не съзнаваше какво влияние може да има това. Вечерта след избирането му, на 6 май 2007, той организира бляскава вечеря в ресторант Фуке на Шан-з-Елизе. Прекара отпуската си върху яхтата на богаташ от неговата партия. Малко след развода си, той се ожени за топ модел, след като я заведе на галантно рандеву в Дисниленд.
За вас е трудна да си представите френски президент, нахлузил ушите на Мики Маус? Представете си реакциите във Франция. Французите обичат президентът им да има бащински, да не кажа дядовски вид. Саркози се разкриваше твърде много. Колко снимки показваха президента да прави слънчеви бани до куклата си по бикини или по шорти на стъпалата на Елисейския дворец след сутрешния си джогинг!
Тези недостатъци, обаче, го правеха и достъпен. Той беше сприхав, млад, емоционален и директен, стипчив като пурите, които обичаше. Беше привлечен от светлините на рампата, за него казваха, че е лунатик. И повърхностен, ама много повърхностен!
Френските политици излизат от един еднороден елит. И по това Сакози беше изключение. Оланд, този „господин Нормален”, е връщане към еднородната среда. Спокоен, невъзмутим, той мрази конфликтите. Той ще въплъщава Франция така, както никой извън неговата страна не би искал да я види: блед, елитистки настроен, високомерен.
Всъщност, Саркози никога не е бил особено „френски” в смисъла, в който ние, американците, го разбираме. Той не беше нито гастроном, нито университетски човек, нито философ. Той страстно обичаше Съединените щати и Елвис; и не се срамуваше да го каже. А ние, тъй като никога не сме успявали да обичаме някой френски президент, се привързахме към него. Фактът, че милионери управляваха Франция, не безпокоеше американците. Саркози, президентът на богатите, винаги е бил повече наш човек, отколкото техен. Пет години ние имахме в Европа човек, когото бихме могли и ние да си изберем.
Всичко свърши, той си тръгна. Избирателите гласуваха не за Оланд, а срещу съперника му – отхвърлиха политиката на Саркози, но с нея и това, което го отличаваше. Суетата му и лошите му маниери. През цялата история Франция и Съединените щати са се желаели и мразели. Американците продължават да мечтаят за Париж, парижани още мечтаят за Америка от филмите на Дейвид Линч. И на двете страни ще им трябва време да свикнат с нов ръководител, с нов образ. А ние може би ще разберем какво е един истински социалист.
Ню Йорк Таймс, 7 май 2012
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
