Пишат ни , брой 35 (2918), 21 октомври 2011" /> Култура :: Пишат ни :: Уважаеми господин Буцев,
Български  |  English

Уважаеми господин Буцев,

 
Вече изпратих свое отворено писмо до медиите като отговор на всички тиражирани публично критики и обидни квалификации по адрес на членове на УС на СБХ за решението да предложим почетно членство на премиера и министъра на културата. По същество то би могло да бъде отговорът на сарказма в статията ви „За надеждата”, но най-малкото заради обема на този материал не мога (и не искам) да имам претенции да бъде публикуван във в. „Култура” и за това си позволявам тази реплика от няколко изречения.
Дължите извинение на господин Цвятко Остоич, защото неговият глас беше против, така че не заслужава иронията ви. Ако все пак всички други са я заслужили, на което аз се противопоставям, и ако свободата на словото ви дава морално право да направите публично достояние персоналните си обидни констатации по отношение на свободно взето решение, то аз в унисон с вашия тон би трябвало да се „възхитя” на „будната” ви съвест, на „смелостта” и „доблестта” на гражданската ви позиция, изразена в демократични условия по най-лесния и безпрепятствен начин, когато служебно ви е гарантирано и полето за изява. Завладян от вашата загриженост за българската духовност, безуспешно се опитвам да си припомня каква беше позицията на вашето остро критично перо в първите дни от месец юни тази година при обстоятелства, от които ставаше ясно, че надежда за СБХ почти няма...
В случая, който коментираме, не е толкова важно какво е казано пред журналистите, как и защо е казано, от какъв контекст са извадени думите. За мен по-важно е какво се върши реално.
Едно пояснение – министърът на културата не е член на СБХ. Ще възразя и на спекулациите с някакво негово обаждане и „щението” му за почетното членство.
Ето някои имена от списъка на почетните членове на СБХ: Иван Иванов - кмет на София (1942), Цар Борис III (1942), Стефан Тончев – министър (1946), Николай Райнов (1948), Роже Сомвил (1985), Отто Дреслер (1985), Симон Брюно (2006), Волфганг Шрайнер (2008), Хано Хадвигер (2009)… Видно е, че отличието се дава не само на художници. От дистанцията на времето си задавам въпроса каква е вредата от това, че тези личности са обявени за почетни членове, кое е унизителното и кое недопустимото?
С уважение,
още от автора
Любен Генов e председател на СБХ


За надеждата
Уважаеми господин Буцев,
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”