За надеждата
Любен Генов, Димитър Грозданов, Анжело Красини, Десислава Минчева, Ивайло Дженев, Станислав Памукчиев, Бойко Митков, Весела Радоева, Цвятко Остоич, Богомил Живков, Александър Радославов, Георги Чалъков, Стефан Божков, Долорес Дилова, Емил Стойчев, Митко Динев, Стоил Мирчев.
Това са имената на българските художници, българските интелигенти, българските творци - членове на Управата на Съюза на българските художници, която прогласи Бойко Борисов и Вежди Рашидов за почетни членове на този съюз.
Започвам с тях, защото имената им трябва да останат в историята, да не кажа, че трябва да бъдат записани с огнени букви там. Никога досега – и преди 9.IX, когато учителски и писателски съюзи пишат верноподанически писма до властта, и след 9.IX, когато верноподаничеството беше норма и беше бон тон да благодариш за това, че дишаш – никога досега в историята на българската духовност не е имало такова падение.
Да помолиш министъра на културата, който е член на Съюза, да ти съдейства, за да не те изхвърлят от сградата, това е разбираемо, макар и трудно обяснимо в една страна, която нарича себе си демократична и правова. Но след като правителството е взело благоприятно за теб решение и министърът ти се обажда, за да иска да стане почетен член барабар с министър-председателя – ти да се подчиниш, да изпълниш щението му, че и да го мотивираш с дълбоки мотиви, – това вече не е само неприемливо, това е скандално.
Това падане в краката на властта, тази челобитня пред батюшката е срам за всеки мислещ, за всеки духовен българин.
Не е възможно, не е приемливо, невъобразимо е, дами и господа от УС на СБХ, да присъждате почетно звание на човек, който съобщава на пресата, че е виждал премиера да рисува хубави скици, особено на заседанията на Министерския съвет, и допуска, че Бойко Борисов може да развие талант. В смисъл - В изкуството не се знае кога ще се открие геният на човека (цитатите са по „Гласове”).
Не бих искал да пиша, че вие сте представителна извадка на българската интелигенция.
И не защото интелигенцията ни не се спотайва и не реагира на граничните (в клиничния смисъл на думата) действия и слова (слова?) на министъра на културата и на неговия началник, които ни заливат отвсякъде. Просто не искам да се включвам в общия хор на журналисти, общественици и тям подобни, които за щяло и не щяло хулят безгръбначните, мързеливи, непредприемчиви, неграмотни и т.н. хора. В България обитават и достойни, и духовни хора, за които властта не е олтар за почитание.
И ще ви кажа – въпреки подлизурската ви постъпка, има още надежда.
Докато Управата на Софийския университет, който също получи имот от правителството, още не е решила да прогласи Бойко Борисов за доктор хонорис кауза, има надежда.
Тя умира последна.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
5 - 16.10.2011 22:17
От: nasko nastev
жалки,нищожни личности...
4 - 16.10.2011 22:17
От: nasko nastev
жалки,нищожни личности...
3 - 15.10.2011 06:06
за надеждата
за надеждата
От: dora kehajova
отдавна не бях изпитвала такъв срам заради друг човек,а имах нещастието да чуя със своите уши как Рашидов обяснява,че е виждал Борисов да "рисува скици по време на заседания..."
2 - 13.10.2011 23:16
От: INA
браво буцев
1 - 13.10.2011 23:14
От: INA
браво буцев
