Студии за една непозната колекция
В технологичното общество на ХХI век, когато се питаме дали книгата, четенето и писането на ръка не отиват бавно към арсенала на музеите, една ръкописна колекция ни връща към времето, когато да препишеш е било акт на свещенодействие, а да четеш – най-често е означавало да се докоснеш до тайните на Бога. И тя не е ситуирана в контекста на конспиративни шифри или тайни общества, а е поднесена в едно научно представително изследване, благодарение на което специалистите (а и не само те) ще погледнат на историята на ръкописната книга с други очи.
В Тирана, в Държавния архив на Албания, се намира една от най-интересните сбирки от гръцки средновековни ръкописи, която, поради лутаниците на балканската политическа история, е останала до наши дни почти недостъпна за изследователите и непозната за научната общественост. Съхранените там ръкописи биха били гордост за всяка подобна институция. Най-старият е датиран от VІ в., от епохата на император Юстиниан, и е представителен за групата на т.нар. „пурпурни кодекси” (ръкописи, изработени от пергамент, оцветен в пурпур). Това е евангелие, чиито листове са тонирани в пурпурночервено, а върху тях е писано със сребро (Codex Purpureus Beratinus, известен и като Beratinus I). То е безспорен документ за онзи пиетет към книгата, който я превръща в емблема на християнската култура и на духовността въобще. От ІХ в. е другият пурпурен екземпляр от колекцията – четвероевангелие, оцветено в синьо-лилаво (друг нюанс на пурпура) и изписано със злато (златният кодекс на бератския епископ Антим, чиято сигнатура в момента е Beratinus II или известен още като Codex Aureus Antimi.). За такива образци на изкуството на ръкописната книга не може да се говори или пише лесно – дори със суперлативи. Защото самите те са връх в традицията на луксозните кодекси – неслучайно по света подобните образци се борят на пръсти.
Предизвикателството, отправено от тези енигматични и магнетични ръкописи, е поето от български изследовател, който се нагърбва с изключително тежката задача да представи пред научната общественост една почти напълно непозната сбирка, да систематизира хронологически част от ръкописите, като предатира повечето от тях, и да направи анализ на тяхната орнаментална украса. Резултатът е налице – новата книга на проф. Аксиния Джурова „Украсени ръкописи от Държавни архив в Тирана VІ-ХІV в. Избрани студии.” С. 2011, изд. Scriptrium Balcanicum № 1. Който познава научната продукция на авторката, би казал, че това е нейното поле на научна изява и тя просто си е свършила работата. Когато прочете, обаче, внимателно включените в тома студии, ще разбере, че това не е рутинно изследване, а проправяне на пътеки, разгадаване на шифри, доста по-сложни от литературната представа за тях, търсене на знаци и послания, които да покажат истинското място на тези ръкописи в културната история на Балканите и Европа.
В книгата са представени 14 гръцки кодекса, всичките пергаментни и почти половината предатирани с няколко века. Основната цел на този том със студии е да привлече интереса на изследователите, да покаже многообразието от стилове и художествени решения, които ще ни накарат да преосмислим за пореден път отношенията център-периферия, динамиката на миграцията на моделите от големите скрипторски центрове към конкретните места на битуване на ръкописа.
Така томът със студии, въвеждащ в проблематиката на украсената книга, се превръща не само в тясно специализирано изследване, но и в книга, която предлага идеи, възможности за работа и на специалисти от сродни области – филологически, исторически, културно-исторически и пр. И ако, все пак, някой попита – защо именно гръцкият кодекс, – то би следвало да се припомни, че именно украсената гръцка книга, украсеното евангелие, е образецът, от който тръгва книжовната традиция и оригиналната литература на средновековна България, за да се превърне в парадигма за останалия славянски свят. Така че, със своята студия проф. Аксиния Джурова имплицира идеята, че културните процеси на Балканите не съвпадат с политическите граници; те са сложна и многообразна мрежа от взаимовръзки и влияния, в които можем да търсим следите на нашата православна духовност дори и днес, въпреки че не си признаваме това.
Студията е придружена от том с илюстрации, съдържащи най-представителното от изследваните ръкописи. Великолепното полиграфическо оформление на двата тома, дело на проф. Кирил Гогов, и фотографският материал на Иво Хаджимишев ги превръщат в издание-научен албум, което е несъмнено важен принос в студиите за украсената книга през Средновековието. Защото стойността на една научна публикация е колкото в разрешените научни проблеми (каквито определено в тази книга са много), но и в очертаването на перспективите за бъдещи изследвания, което показва научния хоризонт на изследователя.
Книгата е посветена на 25-годишнината от основаването на Центъра за Славяно-Византийски проучвания, с който е свързана голяма част от живота на проф. Аксиния Джурова – негов основател и дългогодишен директор. Тя е първото заглавие и на едно ново издателство, което си поставя амбициозната задача да представя предимно изследвания върху писмените традиции на Балканите. Двата тома, посветени на украсените гръцки ръкописи от Албания, излизат в навечерието на откриването на ХХІІ Световен конгрес по византинистика и без преувеличение би трябвало да се разглеждат като уникален принос в полето на византинистиката. Нещо повече – с привлекателния си вид и естетско оформление те определено импонират на духа на представените кодекси и ни кара да се замислим още веднъж за проекциите на духовността в акта на писането, за самоусъвършенстването на личността – в акта на четенето.
Издателския отдел на Центъра за Славяно-Византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 30.08.2011 15:23
Студея за една непазната коликция
Студея за една непазната коликция
От: Konstantin
Аксиния Джурова е моя любимка сред византолозите.Желая и много много здраве и дълъг творчески живот!!!
