Аксиния Джурова за Сиянието на Византия
Ръкописи-номади
Проф. Джурова пред „Култура” по повод изложбата „Сиянието на Византия. Украсените гръцки ръкописи от Балканите от VI до XVIII в.” и предстоящия XXII Международен конгрес за византийски изследвания (София, 22-27 август 2011 г.)
– Как се организира една изложба с експонати от няколко балкански страни?
– Организирането на тази изложба още от самото начало бе не само трудна, но и изключително рискована и, бих казала, същевременно деликатна задача. В този кръстопътен регион на Европа границите между отделните народи никога не са били естествени, истински и справедливи. При най-малкото напрежение това е пораждало конфликти и разрушаване на крехките мостове на приятелство и добронамереност, създавани в кратките периоди на мирно съжителство. Оказа се, обаче, че съзнанието на научната общност и нейната отдаденост в професията бяха достатъчно силни, за да преодолеят историческия спомен и временните политически страсти. Работата ни в хранилищата и желанието да се съберат разпръснатите ръкописи срещна учудваща колегиална солидарност на фона на все по-фрагментарната култура, в която живеем в последните години. Обедини ни желанието да покажем корените на общата християнска идентичност, оформена в нашия регион от православния модел на християнството, създаден от най-дълго просъществувалата в света империя – Византийската. Идентичност, която като тип и послание е успявала, въпреки динамиката на променящите се етнически, конфесионални и културни традиции през вековете, да оцелява и да е жива и до днес.
- На какво се дължи устойчивостта на този модел?
- Дължи се до голяма степен на феномена на християнството – кодекса; на този вечен номад, в който се полага единствената тогава възможна истина – тази на Божието Слово. Респектът към подобен културен модел, неслучайно определен като „текстуално ориентиран”, обяснява и трудното разделяне на Православието с написаното на ръка Слово, просъществувало като практика близо половин хилядолетие след изнамирането на печатната машина от Гутенберг (1440).
– Какъв хронологически диапазон обхващат представените в изложбата ръкописи и от кои основни хранилища на Балканите са?
- Ръкописите в изложбата обхващат периода от VI до XVIII в. Този дълъг хронологичен диапазон дава възможност, от една страна, да се проследи постепенното оформяне на естетическия вид на кодекса, чието развитие е свързано преди всичко с неговите функции и поръчка, с използването му за ежедневни литургични нужди или за индивидуално молене от висшите църковни и светски среди, и, от друга, да се обясни изключително дългият период на съществуване. Не е случаен и самият избор на хранилищата, от които подбрахме ръкописите с оглед основната цел на изложбата. А именно – да представим сбирки, които не са широко познати от балканските страни, или малко достъпни и по този начин да се даде възможност на бъдещите изследователи да очертаят една по-широка картина на украсената гръцка книга извън основните писачески центрове на Константинопол, сравнително добре познати и проучени.
В изложбата са включени 121 ръкописа от тринадесет хранилища на Балканите. От тях 86 са от България. Това е една малка част от регистрираните на територията на страната гръцки ръкописи, които по последни данни наброяват 1200 с фрагментите.
На нашето предложение да се включат в изложбата ръкописи от богатите хранилища в Гърция откликна само Музеят Бенаки с шест ръкописа от своята добре описана и известна на научната общност сбирка.
Избраните 12 гръцки ръкописи от Института за опазване на паметниците на културата и Народния музей в Охрид, в по-голямата си част, са от библиотеката на някогашната Архиепископска църква „Св. Климент” в града. До средата на XIX в. тя е била непозната за специалистите, докато Виктор Григорович не ги описва.
През 1961 г., във връзка с XII Международен конгрес за византийски изследвания, големият познавач на славянските и гръцките ръкописи Вл. Мошин издава дескриптивен каталог с корекции на нанесената преди това информация. В изложбата са включени и три ръкописа от Сърбия, които засега са част от усилията в последните години при работата ни в Библиотеките и манастирските сбирки да попаднем на гръцки ръкописи извън тези, които бяха познати досега. Известно е, че при бомбардировките през 1941 г. в Белград, когато изгаря голяма част от Народната библиотека и с нея – част от изключително ценни славянски ръкописи, са изгорели и гръцките ръкописи. От Народната библиотека в Белград сме включили сръбското Доволско евангелие от XVI в., в което са вкарани миниатюри от гръцко евангелие, вероятно от XI в. От десетте гръцки ръкописа от Музея на Сръбската православна църква от XIV-XV до XIX в., повечето от които музикални, избрахме да покажем водещия се в регистрите като Живот и чудеса на св. Наум Охридски, ръкопис от XVIII в., който се оказа Устав на задругите с миниатюри на Вси Светии, на св. Наум Охридски и на св. Марина.
От Държавния архив в Тирана в изложбата са включени 14 ръкописи от VI до XIV в. Въпреки че повече от 140 години сбирката от гръцки ръкописи от Държавния архив в Тирана, Албания, е предмет на научен интерес, поради постоянното й допълване и периоди на не особено лек достъп до нея, тя остава една от най-непознатите, респективно най-привлекателните на Балканите. Интересът е провокиран още в 60-те години на XIX в., когато Бератският епископ Антим Алексудис описва някои от най-ранните кодекси, съхранявани в църквите и манастирите в Албания. Между тях са Codex Purpureus Beratinus, известен като Beratinus I, и златният кодекс на Антим, наричан Beratinus II (или Codex Aureus Anthimi). Между 60-те и 80-те години на ХХ век сбирката се обогатява с ръкописи, които са били донесени в Държавния архив от различни манастири, църкви и частни колекции (като например Четвероевангелията Корча 92 и 93 от Х век, постъпили едва след 1980 г.), които са почти непознати на научната общност.
– Защо изложбата е под надслов “Сиянието на Византия”?
– Подборът на ръкописите в изложбата е направен с оглед на тяхната украса и с цел да се обогати картината на познатата досега украсена и илюстрирана гръцка книга, емблематична за разкошния пищен модел на изкуството, който създава Византия и на който са подражавали и западните владетели. В изложбата ръкописите от IX-XII в. са повече от половината (71 от 121) и това не е случайно. Това е времето, в което се създават моделите и изпълняват най-добрите образци на украса в кодекса. От XIII-XIV в. те са 26, а от поствизантийския период – 23. В този последен период сме се опитали да покажем процъфтяването на украсената литургична книга във Влахо-молдавските писачески центрове, Метеора и Света гора, а чрез Устава на задругите от XVIII в. от Музея на Сръбската православна църква - трудното изживяване на написаната на ръка книга и навлизането на нейните илюстраторски практики в документи, свързани с ежедневния живот на обществото, т.е. секуларизацията на ръкописа.
В изложбата са представени и двата най-известни досега пурпурни кодекса от Държавния архив в Тирана. Единият от VI в. (Beratinus I), и другият от IХ в. (Beratinus II). Четвероевангелието от IХ в. съдържа една частично и три много добре запазени миниатюри, изпълнени със злато, без прецедент в илюстраторското изкуство на пурпурните ръкописи от IX в. Тези два кодекса не случайно са влезли в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Те в действителност представят разкошния вид на книгата, използвана за индивидуални нужди. В тази насока не случайно особено място в изложбата е отделено на представителите на емблематичния за украсения гръцки кодекс цветен византийски емайлов стил, известен още като Blütenblattstil или емайлов стил.
– Какво е посланието на изложбата?
- Ние сме наясно, че настоящата изложба, посветена на изкуството на украсения византийски кодекс, е само една брънка, част от пъзела, част от голямата мрежа и движение на писачи, ателиета, част от дейността на писачески центрове, скриптории и отделни калиграфи, пренасяли в продължение на векове практики и умения. Именно поради тази изключителна мобилност на ръкописите, понякога е много трудно да се идентифицира мястото, където те са създадени, което най-често не е това, където те са пребивавали най-дълго. Всъщност, ръкописите са истински номади и в този смисъл – посланици на византийската култура и изкуство през вековете и до днес. В контекста на тези мисли е възможно една подобна изложба да изглежда езотерична и самотна на фона на съвременния разграден свят, в който всякакви граници са надскочени. Свят, в който съществуват вече безброй истини и безгранични опасности, в който смисълът на думите отдавна е престанал да бъде този, който откриваме в старите ръкописи, носители за своите читатели тогава на една-единствена истина – тази на писаното Божие Слово, положено върху кодекса – Дома, в който Логосът е пребивавал. И, въпреки това, ние се надяваме, че тя ще донесе на посетителите не само естетическа наслада, но и познание и мъдрост в отношението им към традицията и съвремието. Всъщност, може би, това е нейното послание.
Култура
21 юли 2011
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
