Ходене по буквите
Туве Янсон. “Малките тролове и голямото наводнение”. С илюстрации от Туве Янсон. Превод Анелия Петрунова. Издателство “Дамян Яков”, С., 2011, цена 5 лева
Това е самото начало на сагата за мумините. Илюстраторката Туве Янсон пише книгата през 1939 г. – и затова Втората световна война е мрачното наводнение, отвъд което Муминтрол и Мама Муминка търсят място за нов дом. Янсон признава, че в тази най-ранна творба не е могла да се отърси от влиянието на Карло Колоди и Жул Верн, но социалдемократическата алегория отчетливо набира сили – мама Муминка винаги има сухи чорапи за изпаднал в беда, а помощта е без много приказки. Героите са прями, сдържани и задружни. Търсенето на къща се оказва спасяване на понесения от вълните баща. Историйката завършва с пристигането в Долината на мумините – сцена на последвалите разкази и повести. “Малките тролове и голямото наводнение” се появи у нас точно в деня, в който Ларс фон Триер се съгласи, че последният му филм “Меланхолия” е завидно подхранен от друг знаков текст на Туве Янсон – “Кометата идва” (бълг. изд. 2009).
Юлия Папазова, Дончо Папазов. “С Яна около света”. ИК “Колибри”, С., 14 лева
Първото издание на "С Яна около света" е от 1985 г., а тяхната знаменита 777-дневна обиколка приключи точно преди 30 години - на 14 юни 1981 г. в созополското пристанище. Спомням си каква приключенска свобода ми носеше препрочитането на първото издание на книгата, спомням си и рязкото обветряне на момчешките ми хоризонти, и всекидневните аварии на една мечта. Спомням си и как всички тогава твърдяха, че мореплавателите са напълно побъркани, щом са взели на яхтата 6-годишното си дете. Сега, обаче, чета безизкусния послеслов на Яна: "Или правиш всичко с детето си, или не го правиш." И не знам дали “невъзможният път” преминава през нос Хорн – или премина през Джу, Дончо и Яна, за да превърне в легенда волните им преживелици.
Пол Остър. “Човек на тъмно”. Превела от английски Иглика Василева. ИК “Колибри”, С., 2011, цена 12 лева
За принца на клаустрофобията Пол Остър истинското и въображаемото съвпадат. Затова главният му герой, 72-годишен литературен критик, който се възстановява от катастрофа и убива безсънието, като си разказва истории, всъщност изгражда въображаем свят. В него САЩ не воюват с Ирак и Близнаците са си непокътнати – да, но е 2007 г., управлява Дж.У.Буш и Щатите воюват със самите себе си. А героят, съчинен от критика, трябва да излезе от въобразения свят и да убие своя автор, за да бъде прекратено най-после кръвопролитието. Реалността обаче ни среща и с екзекуциите в Ирак, и със самообвиненията на всеки добър човек, и с тъгата. С откъси като този: “Ако мога да умра, преди да се събудя. Колко бързо се движи всичко. Вчера дете, днес старец и оттогава досега колко много удари на сърцето, колко много вдишвания и издишвания, колко много думи - изречени или чути? Докосни ме, все едно кой си. Сложи ръка върху лицето ми, говори ми...” На финала на безнадеждния си роман Остър изненадващо ни дава шанс.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
