Ходене по буквите
Туве Янсон. “Малките тролове и голямото наводнение”. С илюстрации от Туве Янсон. Превод Анелия Петрунова. Издателство “Дамян Яков”, С., 2011, цена 5 лева
Това е самото начало на сагата за мумините. Илюстраторката Туве Янсон пише книгата през 1939 г. – и затова Втората световна война е мрачното наводнение, отвъд което Муминтрол и Мама Муминка търсят място за нов дом. Янсон признава, че в тази най-ранна творба не е могла да се отърси от влиянието на Карло Колоди и Жул Верн, но социалдемократическата алегория отчетливо набира сили – мама Муминка винаги има сухи чорапи за изпаднал в беда, а помощта е без много приказки. Героите са прями, сдържани и задружни. Търсенето на къща се оказва спасяване на понесения от вълните баща. Историйката завършва с пристигането в Долината на мумините – сцена на последвалите разкази и повести. “Малките тролове и голямото наводнение” се появи у нас точно в деня, в който Ларс фон Триер се съгласи, че последният му филм “Меланхолия” е завидно подхранен от друг знаков текст на Туве Янсон – “Кометата идва” (бълг. изд. 2009).
Юлия Папазова, Дончо Папазов. “С Яна около света”. ИК “Колибри”, С., 14 лева
Първото издание на "С Яна около света" е от 1985 г., а тяхната знаменита 777-дневна обиколка приключи точно преди 30 години - на 14 юни 1981 г. в созополското пристанище. Спомням си каква приключенска свобода ми носеше препрочитането на първото издание на книгата, спомням си и рязкото обветряне на момчешките ми хоризонти, и всекидневните аварии на една мечта. Спомням си и как всички тогава твърдяха, че мореплавателите са напълно побъркани, щом са взели на яхтата 6-годишното си дете. Сега, обаче, чета безизкусния послеслов на Яна: "Или правиш всичко с детето си, или не го правиш." И не знам дали “невъзможният път” преминава през нос Хорн – или премина през Джу, Дончо и Яна, за да превърне в легенда волните им преживелици.
Пол Остър. “Човек на тъмно”. Превела от английски Иглика Василева. ИК “Колибри”, С., 2011, цена 12 лева
За принца на клаустрофобията Пол Остър истинското и въображаемото съвпадат. Затова главният му герой, 72-годишен литературен критик, който се възстановява от катастрофа и убива безсънието, като си разказва истории, всъщност изгражда въображаем свят. В него САЩ не воюват с Ирак и Близнаците са си непокътнати – да, но е 2007 г., управлява Дж.У.Буш и Щатите воюват със самите себе си. А героят, съчинен от критика, трябва да излезе от въобразения свят и да убие своя автор, за да бъде прекратено най-после кръвопролитието. Реалността обаче ни среща и с екзекуциите в Ирак, и със самообвиненията на всеки добър човек, и с тъгата. С откъси като този: “Ако мога да умра, преди да се събудя. Колко бързо се движи всичко. Вчера дете, днес старец и оттогава досега колко много удари на сърцето, колко много вдишвания и издишвания, колко много думи - изречени или чути? Докосни ме, все едно кой си. Сложи ръка върху лицето ми, говори ми...” На финала на безнадеждния си роман Остър изненадващо ни дава шанс.