И индианците ли са българи?
Проф. Димитър Овчаров на 80 години
Той се шегува, разказвайки следното: Някога на улицата, водейки малкия Николай, хората казваха, сочейки малчугана: „Това е синът на проф. Овчаров”. Днес, срещайки ме, шушукат: „Това е бащата на проф. Овчаров”.
С Димитър Овчаров за първи път се срещнах на студентска научна конференция в Софийския университет, посветена на проблемите на древнобългарската история и култура. Разбира се, познавах стила и ерудицията му от редица проучвания и материали, които изучавахме в курса си по история на средновековната българска култура. На конференцията проф. Овчаров бе член на журито, оценяващо докладите по една неразработена и може би затова привлекателна (и рискова) проблематика. Още помня колоритното му изказване срещу произволните, лекомислени аналогии, често битуващи като метод в разработки на неспециалисти. Давайки пример за сходства между шарките в килимите на нашите баби и дядовци и такива у северноамериканските индианци, Овчаров с иронична усмивка попита: „И индианците ли са българи?”. Някои „масови авторитети” тихомълком напуснаха залата…
Впоследствие работата ми по проблеми на средновековната българска култура, главно в нейния волжкобългарски вариант, ме сближиха с професора. Неведнъж с него сме обсъждали различни въпроси, свързани с българското минало, обединени от убеждението, че абсолютизирането на тези в науката, особено около произхода на българите (тюркска теория, иранска теория и т.н.), е лишено от доказателствена стойност също толкова, колкото и интернационалистките трафарети за „славянското море” и българската „капка” в него. Когато на защитата на докторската ми дисертация бях упрекнат от един от рецензентите в неглижиране на славянския фактор в културния модел на Дунавска България, именно Димитър Овчаров направи изказване пред специализирания научен съвет в подкрепа на моите разсъждения. Първите ми опити в писането също бяха активно насърчени от професора.
Разказвам всичко това с ясното убеждение, че в днешно време не само в науката, но и в живота отзивчивостта, облечена в тогата на признатия авторитет, е все по-рядко срещана. Затова с удоволствие и уважение поздравявам учения и човека Димитър Овчаров със значимия юбилей. Знам, че той е достигнал онази мъдрост, която като поведение надхвърля тесните рамки на всяка житейска и научна ерудиция. Защото с действията си доказва, че истински непреходен е само авторитетът, оставящ след себе си свои подготвени, достойни последователи!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
