Димитър Овчаров на 80
Не си отивай, Дон Кихот!
Когато почти в навечерието на своя достолепен юбилей един автор озаглави поредната си книга „Ако оцелее Дон Кихот, ще оцелее и културата”, той ни предлага твърде вярно и проверено от личната му съпричастност към събитията наблюдение за времето, в което живее. Впрочем, истинското призвание на археолога у нас едва ли би могло да се разгърне, ако в душата му няма искрица донкихотовщина. И тя очевидно се е запазила през дългите години на упорита и плодотворна изследователска работа на един от видните изследователи на българското средновековие.
На 28 април проф. Димитър Овчаров навърши 80 години. Обръщайки поглед назад в годините, сигурно за всяка от тях, както и за всеки нов етап от кариерата си, би разказал неразказани спомени и случки. Но списъкът от неговите над 300 заглавия ни предлага споделените му мисли и наблюдения най-вече върху проблемите на византийската и средновековната българска култура. Сред тях обаче има и заглавия, които свидетелстват как живата мисъл прекрачва тези граници и се насочва и към по-ранни, и към по- късни проблемни ситуации в археологията на българските земи.
Ранните му години са свързани с натрупването първо на музеен опит. След завършването на история в Софийския университет през 1956, той е уредник в отдел „Възраждане” на Великотърновския музей, а само четири години по-късно, през 1960 г., поема ръководството на новооснования Исторически музей в Търговище. На него Търговищкия музей дължи своята историческа сграда - Славейковото училище. И в София Димитър Овчаров първо е сътрудник във Военноисторическия музей, а след това и в Националния археологически институт с музей при БАН. Оттеглянето му от живота на института, но не и от проблематиката, пак стана в момент, когато той беше подготвил голяма изложба в Националния археологически музей. И както у нас достойното оттегляне винаги е съчетано с традиционно изпитвана горчивина, така и тази подготвяна от него изложба бе открита няколко дни по-късно от друг.
Приносите на проф. Димитър Овчаров със сигурност позволяват в равносметката да преобладава удовлетворението от направеното в българската археология. Проучванията му са разкрили над 15 нови археологически паметника. Сред тях е античната крепост от V-VI век Мисионис при Търговище, на чието проучване поставя началото, хероона от римската епоха при Долна Росица и най-вече дългогодишната му работа по разкриването на българските столици Плиска и (особено) Преслав. Той се занимава с крепостното строителство, с религията и вярванията, с изкуството и игрите в българските столици.
Сред 260 публикации в областта на средновековната култура, изкуство и религия, както и може би още толкова по общо исторически и обществени проблеми, са приносите му, обобщени в двете дисертации по проблемите на Ранновизантийското крепостно строителство по българските земи V - VІІ век и Средновековните рисунки графити от българските земи, книгите му за Ранновизантийската култура по българските земи IV - VI век, за Велики Преслав и Първопрестолна Плиска, за художествената керамика в българските земи. Под перото му излизат и Кракра Пернишки в битка за България, Въведение в прабългарската култура, Прабългарската религия - произход и същност. Можем да добавим „Петнадесет съкровища от българските земи”, хвърлящи златен мост между няколко епохи, изследванията му върху по-късни проблемни и знакови паметници, като района на Демир баба теке и проблемите с локализацията на гроба на хан Омуртаг. Тук вече съм и благодарно субективна.
Дългогодишният ръководител на секцията по Средновековна археология в Археологическия институт, редактор и главен редактор на сп. „Археология“, редактор на поредицата „ Плиска-Преслав”, директор на Националния археологически музей през 1992-1993 г. преподава археология, древно българска култура, религия и изкуство в СУ „Климент Охридски“, Нов български университет, Националната художествена академия. До него през всичките години е съпругата му Мария Овчарова – верен спътник в живота и в творческите търсения.
Димитър Овчаров е полемичен автор не само в науката. С точен изказ и лек сарказъм, кратко и ясно, Димитър Овчаров изказва мислите – не само свои, но и на мнозина, които обаче не биха ги формулирали може би така точно. В многопосочната и обидна за народната памет полемика около най-светлия образ в драматичната ни история само преди месеци Овчаров ясно каза: „Трябва да се сложи най-сетне край на периодично подновявания фарс за мнимия гроб на Апостола”. Гражданската ангажираност, съчетана с професионално достойнство, е именно мисията на българския интелектуалец в защита на националните ценности.
В обърканите времена на нашето българско съвремие звучи почти оптимистично програмното заглавие на една от последните книги на проф. Димитър Овчаров. Дали дон Кихот ще оцелее, ще покаже бъдещето. Не си отивай, Дон Кихот, казва Димитър Овчаров! А на нас ни остава да кажем на нашия идалго, професор Димитър Овчаров, „На многая лета”!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
